"Грузинска мечта" - управляващата от 12 години партия - си има за почетен лидер олигарх, натрупал милиарди долари в постсъветска Русия. На парламентарните избори на 26 октомври "Грузинска мечта" се обявиха за борци срещу някаква "глобална партия на войната", заложиха на страха на хората именно от Русия, и се обявиха за победители с 54 процента от гласовете.
Опозиционните формации яростно оспорват резултата, но всичките им твърдения за манипулации бяха отхвърлени. Последва бойкот на парламента и обявяването му заедно с излъченото от него правителство за нелегитимни. Президентът Саломе Зурабишвили застана на страната на опозицията:
"Единствената конституционно легитимна институция в държавата е представлявана от мен. От другата страна е една персона, която е узурпирала напълно властта и е установила силов режим. Това е Бидзина Иванишвили. Ние настояваме за мирно решение!"
Първата вълна от протести тази година беше през пролетта - срещу втория опит на "Грузинска мечта" да прокара закон за "чуждестранните агенти" - също като руския. Втората вълна беше след изборите. А сегашната - трета - беше предизвикана от това изказване на премиера Кобахидзе миналия четвъртък:
"Днес взехме решение до края на 2028 година да не поставяме пред Европейския съюз въпроса за начало на преговори. Освен това отказваме и европейски фондове до тогава."
Освен че куражлийски загърби критиките от Европейския съюз и Съединените щати за насилието срещу протестиращите, Кобахидзе обяви война на политическите опоненти на "Грузинска мечта":
"Никакви преговори! От 2021 година ни натискат да преговаряме и да излизаме от конституционната рамка. Опозицията вече не разполага с ресурси за участие в такъв процес."
Последва постепенна ескалация на враждебната реторика от негова страна, съпроводена с ескалация и на физическия натиск срещу опозиционни политици от страна на службите. Кобахидзе говори за готвен Майдан, също както говори Москва - като за финансирана от Запада цветна революция срещу законовата власт. А също и за "либерал-фашизъм" - нещо като "еврейски нацизъм" в Киев:
"Не бих използвал думата репресии. Това са по-скоро превантивни мерки. Доказано е, че протестиращите систематично са снабдявани от тези политически сили с пиротехника и други неща. През последните 4 години бяхме свидетели на 4 опита за организиране на "НацМайдан". И всичките бяха финансирани от чужбина. Ще направим всичко необходимо, за да изкореним напълно либералния фашизъм в Грузия. Този процес вече започна. Последните събития дават началото на края на този либерал-фашизъм."
Към протестите тази седмица се присъедини бившият президент - от 2013 до 2018 година - Гиорги Маргвелашвили, който беше излъчен от "Грузинска мечта":
"Няма връщане назад вече! Опитват се да променят хода на историята, подлагайки хора на изтезания и побоища, със заплахи срещу политици и вкарването им зад решетки. Това ще доведе до нови избори. Не виждам друг изход от ситуацията. Пред очите ми са се сменяли правителства от 30 години вече. Никога не съм виждал толкова големи протести, включително извън Тбилиси."
Вярно ли е, че няма връщане назад?
"Абсолютно вярно е. Защото преди изборите все още имахме надежда, че нещата ще се променят. Но резултатите очевидно бяха фалшифицирани. И в момента имаме нелегитимен парламент, който избра нелегитимно правителство. Затова няма какво друго да направим, освен отново да излезем на улицата и да протестираме. Практически всички държавни институции са завладени от управляващата партия", казва в интервю за БНР Вано Чхиквадзе от фондацията "Гражданско общество" в Тбилиси.
"Грузинска мечта"обаче отвръща силово - мачка протеста. Те преследват опозиционните лидери, арестуват ги, полицията обискира домовете и офисите им. Тежка е ситуацията. Исканията на гражданското общество в общи линии са две. Първото е безусловно освобождаване на задържаните по време на протестите. А второто - да се проведат нови избори. Политическата криза е вече много дълбока и това е единственото възможно решение."
Омбудсманът на Грузия съобщи, че близо половината от задържаните общо над 300 души за 7 дни са бити в ареста. Един от опозиционните лидери - Ника Гварамия - беше арестуван в безсъзнание след побой от полицията. За негов колега се съобщава, че е бил прехвърлен от ареста в болница. Целта е очевидна - сплашване. Ще се изплашат ли грузинците от силовата власт?
"Не мисля. Защото след всеки побой към протестите се присъединяват все повече хора. Не минава ден пред парламента в Тбилиси да не се съберат поне 30 000 души. Не е това начинът да уплашат грузинците. Нищо не показва, че "Грузинска мечта" ще го постигне.
Министър-председателят ви - Иракли Кобахидзе - се зарече да изкорени "либерал-фашистката" опозиция. Какво според вас означава това?
"Преди всичко - той не е премиер-министър. Той е самозванец. Огромна част от Грузия не го признава за такъв. И в чужбина дори не го признават. А що се отнася до израза, който цитирахте, той е нюанс - един вид превод - на идващото от север, от Русия.Използва го в опит да омаскари опозицията. Посланието му е към онези, които все още се колебаят дали да се включат в протестите. Едва ли обаче някой го приема на сериозно. Човекът си живее в негов паралелен свят и звучи все по-неубедително."
Кобахидзе се подиграва на опозиционните лидери, че се крият по офисите си. А къде е почетният лидер на "Грузинска мечта"? Обаждал ли се е Бидзина Иванишвили в публичното пространство след скандала със замразената евроинтеграция?
"Не. Няма го никакъв. Не се появява дори по телевизията. Не е отправял никакви послания вече повече от месец. Но без никакво съмнение именно Иванишвили стои зад нарежданията от правителството за побоищата срещу протестиращите."
Владимир Путин сподели преди седмица, че е удивен от мъжеството и характера, които проявяват управляващите в Грузия, отстоявайки гледната си точка. Само им се диви, защото, както твърди, няма никакви отношения с тях. Това не звучи ли като подигравка с Грузия предвид войната през 2008-а?
"Определено. Русия единствена поздрави решението за замразяване на евроинтеграцията. Само Путин го направи. Очевидно "Грузинска мечта" го радва. И същевременно безпокои нашите приятели, които се опитват да помогнат на Грузия да не дерайлира от пътя към Европа. Путин е враг №1 на страната ни и не е за нейно добро някой да го прави щастлив, защото неговата Русия все още окупира части от Грузия."
Питал съм ви преди достатъчно ли подкрепа получава Грузия от Европейския съюз и винаги сте отговарял позитивно. Въпросът обаче вече е ще спаси ли Европа Грузия или ще я предаде?
"Не е само мое мнението - то е широко споделено тук - че битката за нашето бъдеще си е наша битка. И ние трябва да се борим. Не можем да очакваме от гражданите на която и да било еврочленка да го правят вместо нас. От Европейския съюз очакваме подкрепа и вече я получаваме във вид на изявления от Брюксел и от някои други европейски столици. Време е обаче и за конкретни действия.
Такива вече се предприемат. Преди няколко дни Литва, Латвия и Естония обявиха санкции срещу политици и представители на силовите структури тук, които са отговорни за бруталните действия срещу протестиращите. Добре ще е и другите еврочленки да последват балтийските си съюзници."
Един ден все ще се стигне до изход от настоящото противопоставяне между опозицията и "Грузинска мечта". Засега обаче изглежда, че това ще стане или с превръщането на Грузия във васална на Русия държава, или с Майдан, което за "Грузинска мечта" е мръсна дума...
"Няма да допуснем да се превърнем в Белагрузия. Една Беларус трябва да е достатъчна на Русия. А за Майдана - не мисля, че Кобахидзе схваща защо се случи Киевският Майдан навремето. Думата Майдан не е символ на нещо лошо. Тя символизира борбата на хората в една държава да я върнат на европейския път, след като е била предадена от нейните управляващи.
Затова едва ли ще му помогнат непрекъснатите опити да очерни опозицията, представяйки я за маша на външни деструктивни сили. Съвсем естествено е народът да се противопоставя на потъпкването на конституцията. Имам предвид това, че чл. 78 от нашия основен закон постановява, че Грузия трябва да стане членка на Европейския съюз и на НАТО."
И все пак не си ли приличат много настоящата ситуация в Тбилиси с тази в Киев през 2014 година? Управляващи блокират собствените си народи от европейско бъдеще. Улиците са пълни с демонстранти с европейски знамена.
"Не бих поставял толкова лесно паралел между тогавашна Украйна и сегашна Грузия. Преди 10 години украинците бяха разделени в мненията си - на изток бяха проруски настроени, а на запад - проевропейски. В Грузия днес, както знаете, 80 процента от населението е за членство в Европейския съюз."
Идната седмица бойкотираният от опозицията парламент ще избира държавен глава. Президентът Саломе Зурабишвили вече заяви, че няма да напусне поста си, защото подкрепя опозицията в отхвърлянето на легитимността на новоизбраните депутати. Това ли ще е моментът на истината - последната стъпка преди екстремна ескалация?
"Това ще е ключов момент в кризата. "Грузинска мечта" планира да си избере президент, който е открито проруски и няма висше образование. Протестите ще избухнат с още по-голяма сила. Но никой не очаква ситуацията да се промени изведнъж. Предстои ни дълъг период на протести. Няма как да излезем от кризата само за ден или седмица. Ще отнеме време. Но сме готови да се борим."
