В българския традиционен календар годината е разделена на дванадесет месеца, както и в Юлианския. Но имената, с които ги е наричал народът ни, са различни. „По грозде време”, или „Димитровски месец” наричали някога октомври, „Рангеловски месец” – ноември и..
"Чисто като пшеница, благо като хляба" трябва да е побратимството според народа ни. Това е и част от ритуалната формула, която се изрича при установяването на тази силна връзка между двама души. Какви са ритуалите и вярванията, свързани с побратимството?..
„Здраве, живот и хубаво време никога не омръзват” – казва народът ни. И още: „Здравето е най-големият имот.” За да придобият това безценно благо, българите са установили цяла поредица от ритуали и празнции. Някои от тях се изпълняват и до днес – преди всичко..
Българският фолклорен календар е изпъстрен с множество празници, които носят името на ортодоксални светци. Някои от тях се коренят изцяло в езическите схващания за света. Защо, приемайки християнството, нашите предци са запазили митологията и обичаите си?..
Сами ли решаваме съдбата си или всичко в живота ни е предопределено? Кой подрежда хората, случките и уроците, които срещаме по пътя си? Можем ли да променим предначертаното? Това са все въпроси, задавани през вековете на различни езици и в различни точки на..
«Бережение закваски» ‒ это старинный болгарский обычай, который исполнялся в дни с 19 декабря по 1 января. Окутанный таинственностью, этот ритуальный цикл почти не известен. Он был описан впервые в конце ХІХ века и распространен только в некоторых районах..
Джаз с етно-елементи, “световна музика” /world music/, фюжън – едва ли можем да намерим най-точното стилово определение за музиката, които ви представяме. Както всяка година по това време, си припомняме най-ярките имена на автори, намерили вдъхновение отвъд..
В неписаната книга на българските житейски мъдрости има всичко – ритуали, обичаи, безброй притчи, поверия, забрани... Ние, съвременните българи, продължаваме да разлистваме невидимите й страници във всеки важен момент от битието си. Далече назад е времето,..
“Пазене на кваса” е старинен обичай, извършван в дните между Игнажден (20 декември) и Васильовден (1 януари). Обгърнат от тайнственост, този ритуален цикъл е малко известен. Описан е за пръв път в края на ХІХ век. Обичаят е разпространен само в някои райони..
Както художникът изразява себе си в своите произведения, така и българските жени оставяли частица от личността си в украсата на празничното облекло. Шарени гайтани, везани и тъкàни орнаменти изпъстрят традиционната българска носия. Съчетани в неподражаема..