Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Празничната премяна

Снимка: БГНЕС

Както художникът изразява себе си в своите произведения, така и българските жени оставяли частица от личността си в украсата на празничното облекло. Шарени гайтани, везани и тъкàни орнаменти изпъстрят традиционната българска носия. Съчетани в неподражаема хармония, те носят в себе си всичко – разбирането за единство между човека и вселената, естетическото и художественото мислене. Не само орнаментите, но и отделните части на облеклото имат сакрално значение.

Някога българите имали задължително по един “кат”/пълен комплект/ празнични дрехи – нови, чисти, украсени по специален начин. Ризи и сукмани, потури и престилки, задължително седели заключени в писаните сандъци. В ежедневието си нашите прадеди и прабаби също спазвали строги правила в облеклото. Част от “дрескода” на трудовия делник били по-обикновените дрехи. Някои от частите на мъжкото и женското облекло били едни и същи. Ризата, бяла и обточена с червен конец “против уроки”, била задължителна и за двата пола. В някои селища на страната, ризите се изработвали от червено платно и също били бродирани. Едновременно бельо и горна дреха, ризите били различни по своята дължина и украса. Считало се, че без риза не бива да излиза никой, защото могат да го нападнат зли сили. Дрехата има особено значение в женското облекло. Според народната вяра, тя се идентифицира с жената, на която принадлежи. Това определя и отношението към ризата, която в народните представи стои по-високо от останалото облекло. Ако попадне в чужди ръце дори само един конец от ризата, може да послужи на някой недобронамерен човек да навреди на жената или на семейството й – така вярвали някога. Забрадката – задължителна за омъжената жена, също можела да стане обект на подобни магически ритуали. Затова хората заключвали дрехите си.

Считало се, че не е правилно празничните дрехи да излизат от сандъка без повод. Особено красиви били сватбените премени. В народните песни се пее за свилени кошули /копринени ризи/ и ален тестемел /забрадка/. Венчалната риза има и обредно-магическо значение. Много разпространена била практиката булката да облича две ризи – едната бяла, другата – червена и богато извезана около пазвата и на ръкавите. Когато ризата е една, най-често е бяла с червени бродерии. Белият цвят символизира пожеланието за щастие и късмет. Освен това е старинен символ на чистотата на булката. Червеното пък е еквивалент на родовитост, имане и жизненост. Има и една много разпространена легенда, която разказва за “мома с чудна риза”. На празничното хоро я питат откъде е прекрасната копринена риза, с която е облечена. А тя отговаря, че е подарък от Божията майка. Девойката люляла сина й и се грижила за новороденото в гората, където била вързана люлката му. В отплата, Богородица й подарила ризата.

Пъстри шевици, нежни дантели и огромно разнообразие от символични знаци намираме в бродираните и тъкàните орнаменти в цялата празнична носия. Естествено, женските дрехи били украсени много по-богато от мъжките. По знаците, запечатани върху сукмани и литаци /вълнени рокли без ръкави, носени над ризите/, престилки и ръкави, всеки можел да “прочете” откъде е момата или родът й. Както и колко сръчна и умна е тя. Мъжките празнични ризи също били покривани с пищни бродерии. А потурите – украсявани с гайтани, преплетени в сложни орнаменти. Облеклото на цялото семейство жените шиели от домашно изработени тъкани. Още от момента, в който навлизали в предженитбена възраст, младите момичета започвали да подготвят своя чеиз. Важна част от него било облеклото – ежедневно и празнично. В различните краища на страната ни има различни изисквания за броя на празничните и ежедневните дрехи, с които всяка булка трябва да влезе в новия си дом. Голямо значение за предпазване от лошите сили имали шевиците. Широко използвани били и различни орнаменти, които носели скрити послания. Често различаваме стилизирани костенурка, конче, конник, различни растения... Хората вярвали, че те носят здраве, успех и предпазват при различни начинания.

Още от категорията

Икона на Свети Димитър от Несебър, XVI- XVII в.

Свети Димитър – закрилник и чудотворец

В българската традиция Димитровден е сред най-тачените и обичани празници. Източното православие чества паметта на Свети Димитър Мироточиви на 26 октомври. На същата дата е и народният Димитровден, свързван с поврата в годишното време. Вярва се,..

публикувано на 26.10.21 в 05:10
Стефка Бонева и нейните съмишленици искат да да възродят блясъка на бусинската керамика

След дълго затишие в село Бусинци отново се завъртя грънчарското колело

Бусинци вече не е само географско понятие на картата на България. Малкото село, разположено сред красивите хълмове на историко-географската област Знеполе, посреща все повече хора, заради възможността да се запознаят с една забравена традиция, която..

публикувано на 20.10.21 в 10:17
Зашив с възпроизведени оригинали на мотиви от автентични мъжки ризи от гр. Алфатар. Началото на ХХ век. Снимка: НЧ „Български искрици 2016“ – град Добрич

Международен конкурс издирва съхранени български везбени мотиви

Народно читалище „Български искрици 2016“ в град Добрич организира международен конкурс за автентичен или възпроизведен оригинал на везбен мотив. До 15 декември 2021 г. участниците трябва да представят образец, който е част от орнаменталната украса на..

публикувано на 17.10.21 в 09:35