"Чисто като пшеница, благо като хляба" – ритуали за побратимяване

"Чисто като пшеница, благо като хляба" трябва да е побратимството според народа ни. Това е и част от ритуалната формула, която се изрича при установяването на тази силна връзка между двама души. Какви са ритуалите и вярванията, свързани с побратимството?

Установяването на духовно братство е един от неписаните закони на патриархалния българин. Извършва се в няколко случая, определени от народните разбирания за обществен морал и човешки добродетели. Най-често побратимяването е свързано с преодоляване на голяма опасност по време на природно бедствие, болест, премеждие по време на пътуване в чужди земи. Ако човек попадне в трудна ситуация, а друг го спаси, рискувайки собствения си живот, близките на избавения са длъжни веднага да определят деня за побратимяване. Според вярата на нашите предшественици, побратимството е също толкова силно както и кръвното родство. Побратимите трябва да се почитат като истински братя, а техните деца не могат да встъпват в брак. Голяма добрина е извършил човекът, който е проявил смелост и саможертва. Затова получава най-големи почести от всички в семейството на този, когото е избавил. Без значение дали е мъж или жена. Родителите го приемат като свое дете, братята и сестрите – като един от тях. Бабите и дядовците – като любим внук. Побратими стават хора от двата пола, връзката им е изцяло духовна. Жените, които влизат в подобни отношения, народът ни нарича "посестрими". Но често се използва и думата "побратимка", за да се подчертае роднинското отношение към жената и липсата на всякакви намерения за любов и брак. Преминаването на тази граница се считало за едно от най-големите морални престъпления /равно на кръвосмешение/ и се наказвало и от хората, и от Бога.

Обредът за побратимяване е изключително тържествен. Някои от моментите в него напомнят за големите традиционни празници. Други – за църковните тайнства. Подготовката започва с изработването на две големи свещи – по една за всеки от побратимите. След това стопанката на дома – най-често майката на избавения – омесва хлябовете. Един от тях е украсен със символи и има специално място в ритуала. Докато приготвят трапезата, момче и момиче от рода на избавения отиват до дома на неговия спасител. Те са облечени в най-новите си дрехи и непременно носят в ръка бъклица с вино. Канят го на побратимяването, а след това обхождат домовете на най-близките си роднини и съобщават за празника. Когато всички са се събрали, стопанката пали двете свещи и ги подава на двамата побратими като целува ръка на новия роднина в израз на голяма почит и уважение. Със свещите в ръка двамата застават пред иконата или пред огнището. Прегръщат се, разменят си свещите и три пъти провеждат ритуален диалог. Този, който е бил спасен, казва: “Правя те брат, моля те, стани ми брат!” А другият отговаря: “Ставам ти брат, станах ти брат!” Свещите се залепват на определени места, а двамата се прекръстват с думите: “Палим свещи Богу да ни пази побратимяването!” Три пъти се прекадява и трапезата. Ако на ритуала присъства свещеник, той осветява храната. След това двамата побратими хващат украсения хляб, разчупват го едновременно и изричат: “Ломим тоя хляб на Бога да ни пази побратимяването чисто като пшеница, благо като хляба!”. Всичките останали, които стоят прави през цялото време, отговарят: “Амин, дай Боже!”. Още много словесни формули се изричат преди да седнат на трапезата – за скрепяване на новата роднинска връзка и съпричастност между двамата побратими. А избавителят ще занесе в дома си и материален символ – едната половина от ритуалния хляб заедно с бъклица вино.

Според народната медицина някои болести могат да се лекуват само с участието на друг човек. Ако лечител, врачка или баячка препоръчат това, роднините на болния намират такъв посредник. Народът ни нарича това "побратимяване при лекуване". Има още няколко случая, при които се извършва побратимяване по различно време на годината. Но най-често това става на 7 януари, Ивановден. Тогава празнуват всички, които вече имат побратими, оказва се голяма почит на кумовете. Това е и специалният ден двама или трима добри приятели – мъже да станат побратими като буквално минават през огън и вода. След традиционното къпане в близката река или извор, в дома на единия от побратимите се извършва ритуал с огън. Мъжете събуват десния си крак и го поставят над горещи въглени. След това си разменят хляб, вино и китки от здравец и чимшир. Това се прави в домовете на всички, които приемат побратимството. А майката на всеки от тях ги благославя:"Лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!".

Споделете

"Чисто като пшеница, благо като хляба" – ритуали за побратимяване

Още от категорията

Националният етнографски музей с... разкази по Коледа

Игнажден – празник зареден с очакването на Младия Бог и прераждането на Слънцето

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Българско Национално Радио