Веселин Калановски: Искам работа, която ми е вкусна

В момента, в който се сетих за постановката „Тайната вечеря на Дякона Левски“, вече нямах никакви съмнения, че трябва да ви срещна с човека, който играе Левски, защото съм убедена, че тази роля променя и учи...

Веселин Калановски: Тази роля наистина обогатява. Тя е толкова провокативна, че човек трудно би останал същия, след като… не да я изиграе – след като я прочете… 

Продължаваме да говорим за опасните идеалисти, за робския манталитет и тъжната равносметка: Последните години ми се наложи да пътувам повече из провинцията, където местната власт, като основен работодател в цялата държава, както и държавата като цяло, като че ли създава някакъв прототип на късен феодализъм. 

Каква е цената на свободата? – Първо, смелостта да избереш пътя да си свободен… Въпросът е човек сам да избира зависимостите, на които се подчинява – това е вече вид свобода. А свободата като дефиниция вътре в мен – това е нещо, което ти трябва да носиш. Да бъдеш свободен в мислите си, в постъпките си, съобразявайки се естествено с другите и ненавлизайки в чуждото пространство, т.е. накърнявайки свободата на останалите. То е нещо като спазване на един обществен договор и тук, разбира се, опираме до най-тъжната точка в България, че ние уж имаме обществен договор, а реално такъв не се практикува в тази територия.

Връщаме се в детството му – там някъде, около Малък градски театър, зад Консерваторията, между ул. „Черковна“ и реката… 

Бях луда глава, не най-доброто дете за родителите си. Детството ми беше и весело, и тъжно във финала си. Загубих майка си на една относително млада възраст – току-що бях станал на 19 години. Нелепа катастрофа… Имах прекрасни родители. Бях дарен с тях. И ме изтърпяха…

Говорим си още за приятелствата от онова време, за ВИТИЗ, за семейството и децата, за страстта към пътешествия, за ролите и магията на актьорската професия. 

Самата магия е там, на сцената с колегите, с тези твои партньори… Като казвам партньори, нямам предвид вече само колегите, а и самата публика, защото едно от най-красивите мигчета (може да е само едно мигче по време на целия спектакъл) е, когато ти знаеш, че си едно цяло с тези, които са в салона и че не ти само им говориш и ги водиш, а те по някакви невидими нишки предават своите мисли и настроения към теб и те променят вътре в хода на самото действие.

Признава, че ламти да научава нови знания, да се докосва да други култури, да опознава нови места.
На финала на нашия разговор го питам какво си пожелава.

Искам децата ми да са живи и здрави. Искам Жени да има успех (и търпение). Искам да имам работа, която ми е вкусна, която ме окриля, която ме въодушевява. Имам ли работа, аз съм щастлив.

  - - -

Актьорът Веселин Калановски е роден на 14 януари 1957 г. в София.
Завършил е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Енчо Халачев.
Работил е в театрите в Благоевград, Шумен, "Възраждане" (София), Държавен пътуващ театър. От 1991 г. е актьор на свободна практика. 

Някои от ролите му: Левски в „Тайната вечеря на Дякона Левски“, Креон в „Едип цар“ и „Антигона“, Маяковски в „Барабан за екзекуция“, Епископ Методий във „Вавилонската кула“, Сър Тоби в „Дванадесета нощ“, Василий в „Процесът против богомилите“ и др.

В киното и телевизията сме го гледали в: „Хотел България“, „Домашен арест“, „Скъпи наследници“, „Бензин“ и други. Един от търсените гласове за дублаж на филми.