Най-старото сведение за текстилна килимена орнаментика в България датира от края на ХІ в.
По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането (ХVІІІ – XIX в.).
Славата за килимарски центрове са спечелили Сливен, Габрово, Самоков, Панагюрище, Чипровци и Котел.
Най-известни са котленските и чипровските килими.
Днес чипровските са част от културното наследство на ЮНЕСКО.
Чипровските са гладки, ръчни килими – обясни в студиото на Радио София Велика Стоева (четвърто поколение в занаята, в който са въвлечени цялото нейно семейство, съпруг, родители, сестра, деца …). Нишките на основата са много гъсти. Двулицеви са.
Основният елемент в шарките е триъгълникът. На неговата база се изграждат всички останали фигурки. Други мотиви се заемат от флората и фауната.
Навремето килимът е бил подарък от момичето, което се задомява, обясни още Велика Стоева. В самите изображения са се вграждали посления и пожелания към съпруга и бъдещото семейство. И символиката обикновено е свързана с това – възпроизводството на рода изхранването и благополучието.
Първоначално багренето е било само с природни бои (от лук, коприва, орехи например). Химичните багрила навлизат и в този занаят в началото на ХХ век.
Хармонията се създава от личното усещане на създателя-тъкач.
Червеното се е наложил като основен цвят за чипровския килим, но в началото е имало охра, зелено, керемидено червено и бялото (естествения цвят на вълната).
Техниката на тъкане е различно, за килимите се използва вертикален стан.
Чуйте целия разговор на Катя Василева с Велика Стоева, за да научите още подробности за този занаят и да се убедите, че чипровският килим не е за всеки, а той е специфична стока за ценители.
Самата тя е оптимист за занаята. Обучава желаещи, чиято възраст варира от 11 до 75 години. И добавя: Важното е да има желание...
Ще се промени ли качеството на храните у нас, след като правителството актуализира наредбите за тяхното производство? Поводът е становище на асоциация "Активни потребители“, изпратено до Министерството на земеделието и храните, във връзка с представения за публично обсъждане проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за..
Пореден нов български филм, наречен "Терапията" , ще ни радва от големия екран. Неговата премиера се състоя преди дни, а повече в предаването "Добър вечер, София“ разказа актрисата Розалия Абгарян , която е част от екипа на филма. "Залата беше пълна. Филмът е различен, засяга важна тема и провокира важни въпроси", посочи тя. В обществото..
България е на четвърто място в Европа по брой аптеки на глава от населението. Единствено Испания, Гърция и Кипър имат повече аптеки, каза пред Радио София председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов. Разпределението им е концентрирано в големите градове, поради факта, че и населението живее основно там. "В Европа 58% от..
"Екипът на София" представи своя годишен доклад за развитието на града през 2024 година. Докладът анализира и прави оценка на управлението на Столичната община за последната година. “Това, което ние се опитахме да направим с този доклад, е базирано на доста ясна методология. На максимално много данни и на публична информация за работата на общината”,..
Точно преди 80 години е публикувана Наредба-закон за правописна реформа на българския език. Стремежите на някои кръгове у нас по онова време за промени в стария български правопис са отзвук от правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийската революция през 1917 година. От левите кръгове (комунисти..
Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната за използване на твърди горива за битово отопление в София, която ще влезе в сила през 2029 година. Така съдът окончателно отхвърля жалбите срещу въвеждането на забрана на територията на столицата. Основен източник за наднорменото замърсяване на въздуха по отношение на фини прахови частици (ФГТЧ)..
На 5 февруари, на пресконференция в Галерия „Средец“ на Министерството на културата бяха обявени номинациите за Националните награди ИКАР 2025 - най-престижните отличия за сценични изкуства в България, които се връчват по традиция в Деня на театъра - 27 март . Комисията, която тази година определи номинациите, включва проф. Николай Йорданов, д-р..