Ако Чарли Паркър е свирил боса-нова

Признавам си – като любител и на боса-нова, и на Чарли Паркър, и на Харуки Мураками, бях привлечен от заглавието “Charlie Parker Plays Bossa Nova (what if)”.

Естествено, терминът „боса-нова“ се появява няколко години след смъртта на Бърд. Влюбеният в джаза Мураками пише разказ, в който си представя, какво би станало, ако Паркър би бил жив в началото на 60-те.

„Лятото на 1963. Чарли Паркър грабва отново алт-саксофона си и в едно студио до Ню Йорк записва албума „Charlie Parker Plays Bossa Nova“ – пише Мураками и продължава: „не можете да го повярвате? А трябва! Защото е истина.“ Следва уточнението, че е написал това, докато е още в колежа и дори му го публикуват, че и хоноруват.

Всъщност става дума за ревю на въображаем албум, което братът на редактора на колежанското списание, приятел на Мураками, успява да пласира като „нещо много интересно“. Това се случва в третия брой на списанието, което има само още един, преди да спре да излиза. Едва ли Харуки е причината, но все пак…

„Развивах историята си около един уж забравен запис на Паркър, открит години по-късно от звукозаписната му компания“ – четем вече в разказа: „Дотолкова нещата ми се струваха вероятни, че накрая едва ли не и аз започнах да си вярвам“ – признава той. „Имаше хора, които приеха това за чиста монета и търсеха подобен запис в магазините за плочи“ – продължава Мураками, като си спомня членовете на бандата и парчетата, както ги е описал в колежа: „Кой би си представил такъв необичаен състав – Чарли Паркър и Антонио Карлос Жобим събрани заедно? Мечтаната ритъм-секция, която само с имената си, каро сърцето ти да бумти. И на алт-саксофона – кой друг, ако не Чарли Паркър?“

Мураками привидно забравя историята, която по думите му, „в най-неочаквания момент се връща като бумеранг.“ Какво се случва? „Бях в Ню Йорк по работа и видял се с малко свободно време, се разходих около хотела си. Вмъкнах се в магазинче за плочи втора ръка и на секцията с Чарли Паркър открих плочата „Charlie Parker Plays Bossa Nova“. Приличаше на буутлег.  На бялата обложка нямаше снимка, нито рисунка отпред, само името с черни букви. Отзад бяха парчетата и музикантите. За мое учудване, бяха тези, които бях описал в колежанското списание. Само в две парчета, на мястото на Жобим, на пианото бе Ханк Джоунс.“

Мураками публикува разказа си в лятото на 2019. На 1 април 2021 излиза пилотния сингъл на албума на полския композитор Милош Конарски „Charlie Parker Plays Bossa Nova (what if)“. На саксофона е младият Войтек Рейдих.

И аз като автора „умирах да чуя музиката, но в същото време и бях уплашен, дали няма да се разочаровам от това, което ще чуя“. Първото повърхностно впечатление е за поредно чил-аут, да не кажа ресторантско изпълнение с инструменталист, доближаващ се по-скоро до звучността на Стен Гец, отколкото на Чарли Паркър.  От „Момичето от Ипанема“ изпъкват красивите очи („Lindos olhos castanhos“). Финалът „Felicidade de damasco“ остава заявения кайсиев привкус („de damasco“), доста по-близък и познат от истинското „Felicidade“ като си на Ипанема, Копакабана, Гуанабара, а босата е повече от статуята на Спасителя.

И ако си представим, че Паркър лесно е простил н Мураками, може би и той на свой ред ще прости на Конарски и Рейдих.

Откъс от албума в следващия "Слънчев джаз+", по изключение само в юни само в събота сутрин след новините в 6 с повторение вечерта от 10 в стрийм "Дуенде" на Бинар.