Какво пречи в България да се извършват повече трансплантации

Историята на Георги Пеев, герой във филма на Стефан Командарев „Живот за Живота“, е доказателство, че на всеки може да се случи да се нуждае от трансплантация и дори да я дочака.

Георги Пеев живее и работи в Хасково и има два трансплантирани органа. Бъбреците му се увреждат след вирусно заболяване, а докато правят изследвания за трансплантация (с донор неговата майка), лекарите установяват, че и сърцето е пострадало.

Въпреки малкия шанс, съдбата му се усмихва. По-малко от година след включването му в листата на чакащи за трансплантация, донорска ситуация във Варна му дава сърце.

В една донорска ситуация участват над 100 души - лекари и немедицински персонал, отбеляза пред Радио София Пеев:

„Нормативно вече няма пречки за извършване на повече трансплантации. Но координаторите в донорските центрове очевидно не работят така, както би трябвало.“

Според Георги Пеев и държавата, и инстанции и хора носят отговорност за незавидното положение у нас, трябва повече да се говори в обществото. Водещите в това отношение Италия и Хърватия отдавна за провели нужния обществен дебат.

В бюджета на Министерството на здравеопазването за 2021 г. е заложено да бъдат извършени 100 трансплантации, за 2022-ра- 180, а за 2023-та – до 250.

„Правим бюджет, пишем числа в документите, но реално не се случва целта. Хората се сменят, но нищо не се променя по отношение на вършене на работа“, коментира Георги Пеев.

Броят на трансплантациите е в права пропорционалност от броя на донорските ситуации, коментира д-р Георги Христов, директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“:

„Най-важният етап е идентификацията на потенциални донори в лечебните заведения. А това не е достатъчно развито в донорските центрове.“

По думите му въпреки декларацията от ръководствата за съдействие, в големи болници като „Пирогов“, ВМА и „Александровска“ почти не се стига до донорска ситуация – „поради липса на воля“.

• На 9 октомври (събота) отбелязваме Европейския ден на донорството и трансплантацията на органи. Денят е възможност да почетем донорите и техните семейства, както и да благодарим на специалистите по трансплантация.

Целта е да бъде привлечено вниманието на гражданското общество, медицинската общност и политиците от цяла Европа към значението на донорството и трансплантацията.

Солидарно и в координация със Съвета на Европа и тази година в България ще бъдат проведени редица тематични събития (от 4 до 16 октомври)

• Към момента 1010 български граждани живеят с надеждата да получат орган, който да им позволи да водят нормален живот. Чакащи за присаждане на бъбрек са 893 души. От трансплантация на черен дроб се нуждаят 41 български граждани, от сърце – 44 души. Белодробна трансплантация очакват 22 наши сънародници.
  
• От началото на тази година до момента в България са реализирани 11 донорски ситуации след настъпила мозъчна смърт. Успешно извършени са 43 трансплантации. За сравнение – за цялата 2020-а донорските ситуации след установена мозъчна смърт са 4.
  
• През 2020 г. в Европа средно на ден в очакване на трансплантация са умирали 21 пациенти.
  
• Според действащото в България законодателство всеки човек би могъл да бъде донор на органи след настъпването на категорично доказана мозъчна смърт, освен ако приживе писмено не е декларирал отказ. След края на жизнения път най-близките роднини трябва да дадат съгласие за донорство.
  
• Тази година мотото на Европейския ден на органното донорство и трансплантацията е „Просто кажи „Да!“.
  
• Един донор може да спаси 8 човешки живота чрез донорство на органи и да подобри живота на до 100 души чрез донорство на тъкани.