Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Данните от две изследвания на общественото мнение сочат, че

Българите вярват в демокрацията, но не и в еднаквото прилагане на законите за всички

Даниел Смилов
Снимка: БГНЕС

Голяма част от българските граждани вярват в демокрацията и подкрепят евроатлантическата ориентация на страната. Въпреки това, мнозинството от тях нямат доверие на институциите и закона. Това стана ясно от две изследвания на общественото мнение, осъществени от Институт „Отворено общество – София“ в партньорство с Център за либерални стратегии, проведени на терен от „Алфа Рисърч“ през 2021 г. и 2022 г. Данните от проучването "Демокрация и гражданско участие. Обществени нагласи към демокрацията, върховенството на правото и основните права на човека през 2021–2022 г." бяха представени от Даниел Смилов и Георги Стойчев.

Мнозинството български граждани - 56% през 2021 г. и 52% през 2022 г., са съгласни, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната.

Последните две години са безпрецедентен период в българската демократична история, затова беше важно да направим това изследване, каза в предаването „Радиокафе“ политологът Даниел Смилов – програмен директор на Център за либерални стратегии.

„В това, което излиза има добра новина – българите не са загубили вяра в демокрацията. Дори за 2021 г. има рекорд за последните десетина години във високо доверие в демокрацията като форма на управление. Демокрацията българите я виждат като най-добра форма на управление и безалтернативна. Не чак толкова добрата новина е, че българите като цяло са недоволни от начина, по който страната се управлява. Всички индикатори, които мерят оценката, която гражданите дават за управлението, са с доста ниски стойности и се влошават, особено през 2022 г., което не е голяма изненада заради избухналата война в Украйна, съпътстващата инфлация - хората за разбираемо притеснени“, добави Смилов.

По думите му, фактът, че не може да се създаде трайно парламентарно управление в България също води до разочарование у гражданите.

За периода от 2015 г. до 2018 г. има сериозен спад на демократичните показатели, обобщи Даниел Смилов.

„Към 2021 г. надеждите са високи и имаме подобряване на повечето от показателите и това е свързано с политическите промени, които настанаха. През 2022 г., нашият терен беше точно по времето, когато падаше правителството на Петков и има разочарование в резултатите“, каза политологът.

Изследването сочи още, че няма позитивна промяна по отношение на еднаквото прилагане на закона. Обществената оценка остава изключително ниска - едва 7% смятат, че законите се прилагат еднакво за всички през 2021 година, при 8% през 2018 г.

За първи път изследването представя и детайлни данни за популистките нагласи сред избирателите в страната. Процентът на гражданите, които смятат, че в Народното събрание има поне един депутат, който ги представлява нараства от 21% през 2018 г. до 28-29% при изследванията в периода 2021-2022 година. Въпреки това, по-голямата част от гражданите продължават да се чувстват непредставени в парламента.

Намалява и доверието към телевизиите като основен източник на информация - от 81% през 2015 година до 42% през 2022 година.

По публикацията работи: Полина Начева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Историята оживява - Музей на българския спорт

Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..

публикувано на 27.04.24 в 16:00
Никола Фурнаджиев

Адресите на любовта - Никола Фурнаджиев

Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..

публикувано на 27.04.24 в 14:00
Надя Розева

Как изкуството може да гради мостове

Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..

публикувано на 27.04.24 в 13:00
Божана Славкова

Поезията е откровение

Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е  Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..

публикувано на 27.04.24 в 11:56

Изчезват ли врабците

Броим врабчетата на 27.04  – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..

публикувано на 27.04.24 в 10:30
Андрей Илиев

Какво търси поколение зет

Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..

публикувано на 27.04.24 в 09:48

Младите и ЕС

Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с  Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; ·   Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..

публикувано на 27.04.24 в 11:00