В експозицията могат да се видят както класически образци на социалистическия реализъм, така и непоказвани произведения. Сред авторите на включените творби на живописта, скулптурата, графиката и приложните изкуства са имената на Илия Петров, Дечко Узунов, Стоян Сотиров, Никола Танев, Стоян Венев, Екатерина Савова-Ненова, Александър Поплилов и др.
Някои от произведенията представляват автентични документи за един от най-противоречивите периоди от политическата история на България.
Пред Радио София директорът на Музея за изкуство от периода на социализма Николай Ущавалийски обясни, че изложбата се фокусира върху ранния период на народната власт.
„Става дума за годините межди 1947-1948 до към края на 50-те, началото на 60-те години – период, който в политическата история е известен със Сталинския режим, култът към личността на Сталин, в България – към Вълко Червенков, към Георги Димитров, Васил Коларов – всички комунистически вождове. На полето на изкуството и културата, той е обозначен като периода на нормативната естетика, с доминацията на социалистическия реализъм“, каза Ущавалийски.
Името на изложбата е заимствано от стихотворението на Пеньо Пенев – „Когато се наливаха основите“ и показва другото лице на изкуството, в което липсва „захаросания и напудрен оптимизъм на социалистически реализъм“, обясни директорът на Музея за изкуство от периода на социализма.
„Става дума за един цикъл рисунки на големия български художник Никола Танев, който през 1947 г. отразява в маслени картини живота и труда на пернишките миньори. През 1948 г. той се записва като бригадир на един от първите големи проекти на народната власт, а именно строежа на жп линията Ловеч-Троян. Самият Пеньо Пенев работи на този обект“, посочи Николай Ущавалийски.
В изложбата може да се види именно графичната серия на Никола Танев от строителството на железопътната линия Ловеч – Троян, от мина „Куциян“ и рудник „Република“ в Перник, както и графични творби на Павел Вълков, отразяващи строежа на мавзолея на Георги Димитров в София.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Снимки: Музей за изкуство от периода на социализма
Кой е архимандрит професор Евтимий Сапунджиев? Защо личността и делата му са с толкова съществен принос в развитието на богословието в България? Той е духовник, учен, апологет, учител, общественик и пламенен защитник на християнството. През тази година отбелязваме 140 лета от неговото рождение. Архимандрит Евтимий е роден в Копривщица на 25 юли..
Разговорът е със Здравко Петров от “Исторически маршрути”. Старата централна гара е един от тези изгубени символи - тя служи от 1888, когато железницата стига до София. Кои са архитектите и инженерите ѝ, както и за други символи на града - в звуковия файл:
Юлиян Стоянов и Илко Градев са членове на септет The Crossing Points Collective. Третото течение в джаза (The Third Stream) съществува от над половин век и е много хубаво, че в България млади музиканти продължават търсенията на първопроходците ни в него, в лицето на Милчо Левиев, Симеон Щерев и останалите членове на квартет "Фокус". Акордеонистът и..
Наградата за принос към музикалното изкуство акад. Марин Големинов - от Кюстендил се включва Лили Големинова: "Наградата се връчва на рождения му ден, а той е роден в годината на Независимостта. Тогава хората са се събирали да си свирят в камерни състави. Младите от второто поколение български композитори отиват да се учат в чужбина - той..
С проф. Кирил Карамфилов говорим за Световния ден на сърцето - 29 септември: "Традиционно това е ден, в който се опитваме да привлечем вниманието към здравословния начин на живот, да познаваме и нормата, и патологията. Повдигаме завесата към убиец номер едно. Ентусиазмът е заразителен от младите към родителите им. Кулминацията на събитието е разходката..
Българка ражда на княз Александър Батенберг три двойки близнаци за 7 години Образован, строен, мъжествен, много красив, с бадемови весели очи, с тънки вежди, бяло лице с алени бузи и черни засукани мустачки, 22-годишният княз Александър Батенберг веднага прави много силно впечатление на всички, които се стичат да го посрещат на българска земя...
Над 78% от хората в България смятат, че учебните програми трябва да бъдат опростени като се намали обемът информация и да се наблегне на практически упражнения и формиране на компетентности . Това показва поредното изследване на общественото мнение в системата на образованието, в което участие имат и заинтересованите – родителите...
Ясно
Разкъсана облачност