Държавата затяга драстично контрола върху имиграцията в България

Дни след споразумението на ЕС с Турция за овладяване на миграционната криза и след като в Брюксел бе арестуван най-издирвания в Европа терорист, кървави атентати в белгийската столица продължиха ужасяващата серия от терористични актове на Стария континент и предизвикаха повсеместно повишаване на мерките за сигурност. В България, макар и Националният щаб по сигурността да прецени, че няма конкретна терористична заплаха за страната, също бе засилена охраната на стратегически обекти и най-посещавани публични места. Започна също преглед и обновяването на плановете за защита.

През нощта след атентатите в Брюксел, в Софийското метро се проведе учение с участие на чуждестранни сили, на армията и на вътрешното министерство, за трениране на действия в случай на терористична атака. Учението обаче е било планирано преди месеци. Столичното кметство увери, че мерки за повишаване на сигурността са се провеждали от две седмици насам, а в последните два дни преди атентатите в Брюксел са тренирани и операции за обезвреждане на изоставени пакети. В този смисъл, действията след атентатите в белгийската столица може да разглеждаме и като проява на една вече следвана политика за национална сигурност. Специално внимание в усилията за предотвратяване на заплахи за нея се отделя на затягането на контрола върху достъпа на чужденци до националната територия.

Официални представители на властта признаха тези дни, че заради опасения от пренасочване на масирания бежански поток към България са били определени места за изграждане лагери за бежанци и разпределителни центрове. По границата с Гърция и Македония има засилено присъствие на гранична полиция, жандармерия и войскови части. Охраната на южните граници е подсилена с близо 200 служители на „Гранична полиция”, от които 112 са разположени по границата с Турция, а 66 по границата с Гърция. Ако стане обект на масирана мигрантска вълна, България ще иска от ЕС подкрепа, която е съизмерима с предоставяната на Гърция, както и включване на НАТО в действията по охрана на сухопътните граници на страните от Югоизточна Европа.

Също преди атентатите в Брюксел, бе публикуван проект за промени в Закона за чужденците, които драстично ще ограничат достъпа до България на граждани от държави извън ЕС. С промените ще се регламентира създаването на „горещи точки” за мигранти, които подлежат на връщане в държава на произход или в страната, от където са влезли в България. Ще се въведе и мярка за „краткосрочно настаняване” в специален дом за чужденци, където да се извърши първоначална идентификация на търсещите убежище и преценка на последващите административни мерки. Основания за подобни мерки са дали тревожни данни от последно време. От началото на 2015 г. досега са проверени около 18 хиляди нелегални имигранти, на близо 600 от които е отказано пребиваване поради потенциална опасност за националната сигурност. По същата причина 56 вече пребиваващи в страната чужденци са били екстрадирани, лишени от право на пребиваване или лишени от право на влизане в страната. Засилването на контрола върху притока на чужденци касае обаче не само масовите имигранти, а и членовете на семейства на чужди дипломати. Ограничения се подготвят и за чужденци, които са сключили брак с българи извън България и искат да я посетят или да се установят в нея. Очаква се още завишаване на изискванията за придобиване на статут за дългосрочно пребиваване от лица, които развиват бизнес или са представители на чуждестранни търговски дружества в България.

Съпоставено с досегашния режим, предвижданото затягане на контрола върху имиграцията в България може да се определи като драстично, но не и пресилено. То дори не касае изключително България, защото за мигрантите тя е предимно транзитна територия, а не страна за установяване, а се вписва в едно преобладаващо вече в ЕС желание за скъсване с досегашния либерален модел на прием на имигранти, довел до масови злоупотреби с понятията бежанец, право на закрила и т.н. Във всички случаи, усилията на държавата да сложи ред в досегашния хаос на касаещите я миграционни процеси може да разчитат на подкрепа от страна на българското общество.

Обществената подкрепа ще има обаче, ако държавата покаже също, че при решаването на мигрантския проблем слага ред и в собствените си редици. Тези дни МВР разпореди проверка, във връзка с появил се в интернет видеоклип, за който се твърди, че показва как гранични полицаи помагат на група хора да преминат нелегално границата с Турция. Министерството вече призна, че в деня, за който става дума в клипа, наистина е задържана група от 60 нелегални имигранти на българо-турската граница. От висок обществен интерес е случаят да се доизясни.