Договорът за добросъседство с Македония остава в сферата на пожеланията

Работното посещение на президента на Македония Георге Иванов в България напомни тези дни за близките отношения между двете държави, но и за проблемите в тях. Българската академия на науките удостои госта със званието „Доктор хонорис кауза” за принос към правната наука, образованието, културата и обществения живот. Удостояването може да се възприеме и като елемент от сближаване между академиите на науките на двете страни, които от три години насам честват заедно празника на славянските равноапостоли св. св. Кирил и Методий – 24 май. Тази година израз на това сближаване бяха също една изложба в София за богомилското движение и неговата книжнина и представянето на научен сборник за модернизма в българската и македонската литература през XX век. Тези и някои други подобни прояви на съвместно отбелязване на общи за българите и македонците събития са обаче недостатъчни за подписване на толкова желания от години междудържавен Договор за добросъседство и сътрудничество.

В разговор с македонския си колега президентът Росен Плевнелиев посочи, че пътят към подписването на този договор трябва да бъде извървян в името на приятелството и сътрудничеството. Подобно е разбирането и на президента Иванов, който в интервю за българска медия коментира, че за подписването вече е изгубено много време и не може текст, който трябва да бъде съгласуван от двете страни, да бъде пречка за развитието на двустранните връзки. За подписване на договора настоя още преди седмица и новоизбраният президент на България Румен Радев. Сега, в разговора си в София с президента Иванов, Радев увери, че ще работи за приемственост в политиката към Македония.

Приемственост в политиката към Македония предполага наред с друго и оставане на изискването на София Договорът за добросъседство да бъде подписан като условие за подкрепа на каузата за интегриране на Македония в ЕС и НАТО. Остана усещане за приемственост в политиката на македонската страна към България, след като президентът Иванов коментира, че подобно на Хърватия и Словения, България трябва да е по-ангажирана към страните от региона, които още не са част от ЕС.

В крайна сметка обаче подписването на договор за добросъседство не е компетенция на държавнвите глави, а на правителствата на двете страни, а те в момента са пред смяна. В Македония ще има ново правителство след предсрочните избори през декември. Ново правителство се очаква скоро и в София, но вероятно обаче най-напред служебно и с ограничени правомощия в международната политика, и едва през пролетта редовно и с пълни правомощия за международни договори. При това положение, въпреки добрите намерения, изразени тази седмица в София от президентите Плевнелиев и Иванов, договорът за добросъседство между двете страни засега си остава в сферата на добрите пожелания.