„Темата, която разглеждам в спектакъла е за завистта. Завистта на дребните хора към широкоскроените, към тези, които живеят над всеобщоприетите разбирания и се опитват да са извън системата и да я преборят“ – казва режисьорът Славчо Николов.

Един от най-привлекателните образи за творците от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения — опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби и други.  В.А.Моцарт започва работа над музиката на „Дон Жуан“ през май 1787 г. и до края на септември същата година завършва изцяло операта. За бързината, с която Моцарт написва музиката на тази си опера, се разказват редица истории, от които най-разпространен е този, че композирал увертюрата (тази може би най-хубава негова оперна увертюра) в деня на премиерата. Първото представление на „Дон Жуан“ е на 29 октомври 1787 г. в Прага и преминава с невероятно голям успех. За премиерата във Виена Моцарт прави известни поправки в партитурата си. В австрийската столица „Дон Жуан“ се изнася на 7 май 1788 г., но с посредствен успех.  В София операта „Дон Жуан“ е изнесена за първи път през 1930 г. под диригентството на Херман Щанге в постановка на Н. Веков.