Всяка невероятна житейска история разказва за израстването на личността и таланта през годините, а тази проследва как талантът се предава от поколение на поколение и как семейната памет съхранява дълга към вече постигнатото.

Това е история за онова „навитото“, което човек с трудолюбие и сърце „развива“. Историята на самоукия майстор лютиер – Филчо Филчев. Роден през 1911ч. в чирпанското село Медово, едва 16-годишен, Филчо Филчев прави своята първа цигулка, докато пасе воловете.

Неразбран от семейството си, чул неведнъж от баща си, че „цигулар къща не храни“, младият човек не се отказва – сам се научава да прави цигулки и да свири на грациозния инструмент.

Малко по-късно във времето младият мъж се жени и се мести в с.Енина, където остава до края на живота си. Работи дълги години в казанлъшката „Кремона“, става и технолог на фабриката. През годините изработва и поправя цигулки, виоли и виолончела. Лауреат е на международни конкурси за направа на музикални инструменти в Белгия, Италия и Полша.

Синът му, а сега и внукът му също са цигулари. Всъщност, музиканти и добър дърворезбар в рода му и преди него е имало. Към днешна дата, семейството пази първата му цигулка (на снимките), която е родова ценност със сантиментално значение.

Още от вълнуващата история на един изключителен майстор, предал любовта към музиката и към душата на цигулката на своя син и внуци, чуйте в интервюто на Мария Стефанова с внука на Филчо Филчев - Филип Стефанов от Стара Загора, който към момента също е цигулар и студент по тонрежисура, свири в учебния симфоничен оркестър във Florida Atlantic University в Boca Raton и е единственият българин стипендиант там: