По думите й музеят трябва да представя развитието на християнството от 4 век насам. „Трябва да се превърне в център, който „да живее“, не просто да се подредят едни експонати. Да се четат беседи, дигитални книги. Да се превърне в място за възпитание в духа на християнските ценности“, обясни тя.

Мнението на родова фондация “Митрополит Методий Кусев“ за дарението на бившия ресторант от Общината на Митрополията, за ремонта на парка и изграждането на Църковния музей – в прикачения звуков файл и в Становището на фондацията, публикувано по-долу без редакторска намеса.

Уважаеми съграждани и слушатели на Радио Стара Загора,
Споделям с вас предистория и становище на родовата фондация “Митрополит Методий Кусев“ по повод съдбата на парк Аязмото и на ресторант "Аязмото".
В самото начало заявявам, че родовата фондация, а това са всички родственици на митрополит Методий, следваме неговия пример, изразен в едно писмо до Драган Цанков “Моите лични интереси са в тези обществени дейности, в които по стечение на обстоятелствата съм участвал или ръководел...“Накратко-като част от обществото се стремим да се грижим именно по този начин за личните си интереси, като за част от тези на обществото. Това ни прави  щастливи и успешни в личен план.
Затова бързо решихме въпроса с наследството на дядо Методий, за което в лично качество, а не от името на митрополията или благотворителния комитет, който по-късно оглавява, има документи за собственост. Той е обявен за дарител и човек на хилядолетието от старозагорци, но не е вписан в книгата на дарителите поради пропуск на старозагорска институция според сведение на издателя.Наследниците му са също дарители не само на материалното му наследство, но и на голяма част от архивния му фонд в Централен държавен архив и другаде.
Аязмото като поземлен имот е закупено отначало с лични средства  на владиката, впоследствие със средства не само негови, но и на дарители. Списъци с имената и институциите има.Така то до отнемането му след 1948-9г. е собственост на създадения от митрополит Методий и оглавяван от него до смъртта му, а след това по право и от следващите митрополити-Павел и Климент, благотворителен комитет “Свети Йоан Милостиви“. В този комитет членове са всички свещеници , представители на общински, държавни институции и на светския интелектуален елит. До ликвидиране на благотворителния комитет и отнемането на земите му, за което митрополит Климент е протестирал с юридически аргументи пред институциите и в писмо лично до тогавашния министър председател Георги Димитров, те не са собственост на църковната институция, но в своите писма митрополит Методий не веднъж подчертава, че се гради манастирски комплекс с манастирско стопанство и когато бъде готов, ще бъде “приурочен на Църквата“. Гради се заедно-от духовенството и миряните, защото всички те са християни. Вероятно е имало принос и на други, извън тази голяма общност, които са искали да вземат участие. Освен хората, които са участвали в създаването на парка, включително и неговите старозагорски роднини, особено неговата дясна ръка Георги Стаменов, е имало много трудности и препятствия от други-скотовъди, овчари, военни, общинари. Основно тази битка срещу делото се е водела от социалистите, които са имали парламентарно присъствие Г. Кирков, Кутев ...След техни интерпелации и натиск, по време на русофилско правителство, Светият Синод отнема административните му права. Това продължава 16 години. Въпреки унижението да има епископ за свой администратор не се оттегля, а остава като митрополит Старозагорски само, за да довърши започнатото дело-парка. . Екзархът е на негова страна, но не и Синодът в мнозинството си. “Елате, Ваше Светейшество, да видите Аязмото, за което  съм пострадал“. Екзарх Йосиф никога не посещава Стара Загора.
Колкото до храма и митрополитската сграда, в която е била килията му, нашите сведения са, че са построени по негов почин, защото той определя този гол и каменист хълм за своя резиденция с намерение да го облагороди.В архива на Старозагорска Света митрополия със сигурност има документ за собственост на църковната институция за храма, както и  информация за митрополитската сграда, в която е била килията му до неговата кончина на 1 ноември 1922г..През 60 те години масивната митрополитска сграда, както и гранитната арка на входа на парка са били взривени. Стъклата на сегашната митрополия са били счупени от взривната вълна. През 1970 година-юбилей на Вл. Ленин пред входа е поставен негов паметник, дело на даровита скулпторка. За тази своя творба тя става почетен гражданин на Стара Загора. Визията е по съветски модел парк за култура и отдих “Ленин“, както и булеварда. Неизвестно е да има някаква реакция срещу това.На мястото на премахнатата сграда е построен от държавното предприятие “Балкантурист“ ресторант “Аязмото“ в знак на неуважение към християнския канон за осветено място и близост до храм и гробница. Паркът се обгрижва, но екзотичната растителност постепенно се заменя с широколистна и се маргинализира идеята на митрополита.Тенденцията е храмовете да се превърнат в музеи, да се подчини духовенството и се подмени християнското възпитание с партийната идеология.
След промените при БСП правителство на Жан Виденов започва масовата приватизация, т. нар. РМД-работническо-мениджърска  приватизация е един етап от нея. Работещите в ресторанта закупуват на преференциална цена ресторанта с пари на пловдивска фирма. След изтичане на законния срок продават ресторанта на друга фирма-фирмата на Кълвачев.В отговор на проф. Огнян Герджиков, председател на Народното събрание, се дава детайлно описание на процеса с позоваване на законовите основания и заключение, че сделките са законни. Прокурорската процедура не стига до съд.Ресторантът става частна собственост, но земята остава публична общинска, каквато и до сега е на целия парк.
В резултат на добрата ни съвместна работа със старозагорския кмет проф. Яблански през 1998г. една пета част от парка, който е 3200 дка става с решение на Министерство на културата паметник на културата с национално значение. Това е свързано със специален режим, който изисква всяка промяна да бъде съгласувана с Мин. на културата. Задължението на общинските власти е да се грижат за спазването на режимите, за съхраняването и развитието на парка.Тази защита не сработва, задълженията си общинската власт не изпълнява при двата мандата на д-р Желев и мандата на проф. Танчев , а и след тях. Главните  архитекти Елена Нейкова, Иван Кирчев подписват и преподписват строителните разрешения за резиденция на фирмата на Кълвачев, като се обосновават с това, че разрешават ремонт на ресторанта. Последното преподписване през 2010 с валидност до  2015г. беше обяснено със съдебно решение. Това беше фалшива новина, която развенчахме, за което имахме съдебно дело за клевета като ищци с местна медия, която не пожела да я опровергае публично. С помощта на старозагорски и най-вече национални медии и институции, с обезкуражаването на собственика и пр. направихме невъзможен строежа на резиденцията в продължение на 13 години. Всичките ни писмени и устни изявления винаги са били не само против строеж на резиденция, но и против възстановяването на ресторанта. Именно поради тези наши и на наши съмишленици усилия през 2013г. при първия си мандат кметът Живко Тодоров има възможността да откупи на търг като единствен купувач вече руиниралата сграда на цената на един апартамент. В противен случай там щеше да има частен имот-резиденция, която никога не би могла да бъде купена от общината. Тогава се състоя и обществено обсъждане само за сградата, на което присъстваха и  представители на Старозагорска митрополия.
Наш експерт тогава изрази единствено мнение за цялостен проект на парк и сграда с необходимото участие на митрополията в дебата. За собственост не е ставало дума.
През 2014 година се провежда обществено обсъждане , но не са уведомени голяма част от активните хора с отношение към бъдещето на парка и сградите на негова територия, иначе съобщенията за далеч по-незначителни събития се изпращаха редовно от пресслужбата на общината на мейладреса ни. От ден за следващ се било появило съобщение все пак  някъде  Вече е било осигурено финансиране по европейска програма и е било проведено  това обществено обсъждане за десетки проекти с многомилионни бюджети. Един от тях е бил проект за паркоустрояване и благоустрояване на парк Аязмото в частта му със статут на културен паметник без постройките на територията му.. Времето за обсъждане е било общо около макс. 2.5  часа. Около  5 мин. за представяне и обсъждане на проект на арх. Маторова и арх. Иван Киряков. Проектът е с финансиране от 7 млн. лв. Тази сума за парка не може да се повтори в следващите десетилетия, затова беше особено важно да се направи възможно най-доброто задание,  конкурс за проект със съответната рецензия и консултация на възможното най-компетентно национално ниво и се  извърши самостоятелно експертно обсъждане, което да е отворено за обществото. Това не се случи. Кълвачев за своята резиденция на Аязмото беше обявил национален конкурс, спечеленият проект беше на високо футуристично ниво, архитектът получи впоследствие и най-високо признание от гилдията. Имаме публикацията му. Единственият му недостатък беше, че Аязмото не беше неговото място. След нашите писмени и устни протести, които бяха отразени чрез БНР,  пост фактум се дадоха обяснения от кмет, проектанти и архитекти и се проведоха т.нар. обсъждания, по същество  представяне на окончателно приетия вече проект пред обществото и професионалната гилдия, на които писмено ни беше отказано присъствие като на “незаинтересована страна“. Никакви промени не биха могли и не настъпиха след тези закъснели обсъждания.
Реализиращият се в момента проект за благоустрояване и паркоустрояване, с който разполагаме документално,  илюстрира едно нелепо твърдение на консултантката му. А то е нейното разбиране, че дядо Методий е бил един експериментиращ ботаник, за когото Църквата е била  едва ли не ... за препитание ?!Въпреки публичното потвърждение на нашето искане от кмета през 2015г., че обновлението на парка ще започне с ПУП, това не стана. Объркването, което сега се случва е пряка последица от това. Защото никой не прави градинката си преди да си построи къщата. Руината е с неясно бъдеще във времето и нейното премахване или ново строителство ще опорочат сегашното паркоустрояване и благоустрояване. А и перспективата за другите постройки с различни собственици в тази част на парка е неясна, например на изникналия от нищото Джурасик ресторант до Залата на смеха и др. подобни.  Странно е това неразумно разходване на обществени средства. До сега нищо не е пречело да се санира растителността, за да се предотврати прекаленото й .занемаряване. Време достатъчно имаше и за ПУП-подробен устройствен план, и за решение за сградите, и накрая за парково благоустрояване. Минаха пет години от придобиването на руината на р. Аязмото 2013-2018.

В годината на  голям юбилей-180 г. от  рождението на нашия родственик Тодор Йовчев Кусев, митрополит Методий Старозагорски, имаме задължението и  се възползваме от предоставената ни възможност в още по-голяма степен, за да изразим своето отношение към неговите каузи  и дела, като негови потомци и последователи, пазители на паметта, като негово физическо присъствие в родния му град и в града на неговата кончина.
За парка като цяло нашите усилия бяха и продължават да бъдат неуспешни. Защото все още и въпреки многократните ни устни и писмени напомняния и обещания на  различни общински управления, вкл. настоящето, този най-стар парк няма Подробен устройствен план. Ние разбираме, че ПУП се прави експедитивно , когато в парка се замисля ново строителство, но и когато няма други пречки за създаването му. Затова питаме какво попречи след 2013 г., когато вече беше решен въпросът със собствеността на р. Аязмото , да бъде създаден този план , за да предшества, както е нормално, всички последващи без  да  създава пречки за тяхното реализиране ? Защото проектът за благоустрояване на парка ще приключи през август 2018г., а строителни работи по руината на р. Аязмото, другите постройки  и пр. тепърва ще започнат. Защото  триметровата ограда не може да остане след завършването на този проект, а това е свързано със съдбата главно на руината на р. Аязмото. А ако все пак остане, то  освен естетически неприемлива и невъзможна за обществено ползване тази територия на парка, зад нея ще загиват най-старите и ценни дървета.
При това, старозагорска митрополия е поискала през пролетта на 2017 г. да получи останките от тази сграда. Цяла година преди реалното благоустрояване на парковата среда. Следователно е имало достатъчно време да се реши проблемът със съдбата му след експертиза за неговото състояние. Защото сега остава неясно описанието на дарението. То може да се окаже не сграда , а само отстъпено право на строеж върху терен на публична общинска собственост От предишни експертизи се вижда и е осъществено укрепване поради опасност от самосрутване. С това се обяснява и наличието на т.нар. временна ограда , която се превърна в постоянна  за 16 години.
Макар че винаги сме напомняли , че на това място е била разрушената митрополитска сграда, което задължително изисква участието на Старозагорска митрополия при дебата, то на обществеността решението за дарение идва внезапно и без да се отговори на съществени въпроси. Според нас основните въпроси са следните
- При определяне на визията за развитието на парка  не беше допуснато и разгледано в общинските и експертни структури становището на родовата фондация и нейните експерти за цялостна визия. Такова искане е било многократно отправяно и безвъзмездно. Отново за обществото заявяваме съвсем накратко в какво се състоеше то. Тази  част на парка, която е една пета от него, и има статут на паметник на културата с национално значение, да следва в своето съхранение и развитие стандарта на историческите паркове. А именно да се извърши благоустрояване и паркоустрояване като автентичен парк , създаден от духовник в съответствие с християнска етика и естетика, в което е неговата уникалност. Светското му най- близко значение е отразено в документа , с който е признат за най-голям екоексперимент на Балканите. В онези далечни времена това е постигнато с помощта на най-квалифицирания  паркостроител  на цар Фердинанд- швейцареца Даниел Неф. В настоящия проект,с  който разполагаме, няма такова национално ниво за консултация, за рецензия, няма мнението на авторитетен еколог, няма мнението на Църквата. Няма нашето мнение и това на доказали се старозагорски  интелектуалци с изследователски публикации, като например е проф. Танев. В резултат от този подход се получи парк за култура и отдих от соц. тип, парк Ленин, с тривиални детски и спортни съоръжения, стени за катерене, велосипедни атракции, влакчета, поляни за пикник...Паркът от исторически става атракционно-развлекателен, което е грубо извращение на първоначалния му замисъл, изискващ спокойствие за флора и фауна, за хората , единение с чиста природа, едно бягство от града и неговите атракции, а не навлизане на града в парка. Това пространство предлагахме да се използва за друг вид , хармониращи с предназначението на основната сграда в парка дейности, за които има безброй възможности. Дори на покрива на НДК има кошери! В парка си представяхме разработени само за него  занимания. Сега уникални там  ще бъдат само пейките?!
- Паспортизацията на растенията  се твърди, че е направена с високо качество. Но поради занемарата и по естествен път са изчезнали видове, за които няма в проекта ангажимент за тяхното засаждане или на други подходящи, за да се постигне отново биоразнообразието, което е загубено от онези някогашни 180 вида. Какво се предвижда за фауната?Няма видима информация. Такава амбиция не се вижда . Има ли авторски контрол от арх. Маторова и арх. Иван Киряков? Как се гарантира качеството на работата и усвояването на средствата?
Това, което ще е резултат от настоящия проект ще може ли да бъде признато за най-големия за онова време екоексперимент на Балканите, създаден от духовник? Не.Защо заданието му не беше консултирано със Съюза на ландшафтните архитекти, с еколози или поне с опитни експерти, ръководили подобни проекти в другите исторически паркове-Врана, Евксиноград, Двореца в Балчик, а беше поверено и изпълнено без амбиция за уникалност  от неопитен екип?
- Третата част от становището ни е свързана с първите две, следствие е от набелязаните  пороци на неглижиране необходимостта от специално внимание и подготовка за дарението на руината  на р. Аязмото. Винаги сме мислили, че е възможно да бъде възстановен благотворителният комитет “Св. Йоан Милостиви“, който обединява Църква, общински и държавни институции, и граждани за общото дело на Аязмото. Той е учреден от митрополит Методий и е бил успешен. Подобно сдружение беше създадено и по време на проф. Яблански, с подобен състав, председателстван от кмета, но с дейното участие на дядо Панкратий и нашето участие, секретар г-н Аяров. Тази общност свърши много работа за кратко време. Подаде и придвижи документите за статута на централната част от парка и тя стана с решение на Мин. на културата национален културен паметник. Учреди се юбилейна награда “ММК“, изработиха се плакети за 30 години напред. Премахна се паметника на Ленин и се дари впоследствие на Димитровград. Издигна се паметника на ММК със средства вкл. от гражданите-каси бяха поставени в града, а макетът на паметника поставен за мнения и препоръки в продължение на месец във фоайето на общината. Издигна се отново арката на входа, преименува се булеварда.  С общинари и родственици с автобус и леки коли отидохме в Македония, в Прилеп-Охрид-Скопие. С благословията на владиката Петър ни посрещнаха във великолепната църква “Свето Благовещение“ в Прилеп, където е кръстен Тодор Кусев, църквата описана в романа “Железният светилник“ на прилепчанина Дим. Талев и пр.След това бяхме там неведнъж , но това беше за пръв път със старозагорци, които тогава посадиха в двора й кедър от Аязмото. През следващите кметски мандати това сдружение не сработи по същия начин. С наш сигнал! се спря разрушаването с цел  построяване на резиденция на Кълвача газ пред храма и гробницата. Сега макар и в руини общината има какво да дари на митрополията. Предишни кметски мандати, правеха това дарение невъзможно, ако не бяха нашите усилия за предотвратяването на строежа.Голяма в това отношение е ролята на една журналистка , която години наред реагираше и продължава да го прави, на перипетиите по отношение на двата големи парка-бели дробове на града-Аязмото и Бедечка. Това е Венелина Попова, неуморна, безкомпромисна, висок професионализъм.
Накратко,нашето виждане за управление на собствеността беше да има партньорство между митрополия-община и граждани  и заедно да се вземе решение за собствеността и предназначението на бъдещата сграда. За съжаление решението за собствеността не беше взето след  отговори на важни въпроси, което ще поражда и в бъдеще съмнения.
Като си даваме сметка, каква голяма тежест ще понесе митрополията и вярваме , че ще се съобрази с изискването за прозрачност, отново я осведомяваме  за нашето виждане по отношение на евентуалната сграда. Тя без съмнение трябва архитектурно да хармонира с храм и природа, но предназначението й все още се надяваме да обединява духовенство и миряни-граждани в една общност, а не да ги разделя. Живеем в 21 век-на информационните технологии и нови традиционни музеи губят интерес. За нас основното си намерение  Митрополит Методи Кусев  е изразил в книгата си “Възпитание в духа на християнството...“-1895г. Там любим цитат ни е “Дайте на юношеството възпитание в духа на християнството и вие сте направили всичко необходимо да бъде Отечеството честито и славно“. Според нас това би трябвало да е целта и предназначението на това, което ще се осъществява в сградата, която хората са наричали Къщата на владиката, където е кипял живот, раждали са се и са се осъществявали  идеи. Искаме да видим нашата  Църква витална, развиваща се, осветяваща нашия път, духовните ни водачи и ние гражданите да бъдем заедно в преодоляването на злото.  Представяме си възтановка на килията на митрополит Методий. Това е автентичното. Пространства за дискусии, беседи, експозиции, мултимедийни постановки, музика...за обслужване на ритуалите в храма “Св. Теодор Тирон“-венчавки, кръщавания, специфични нужди на митрополията. Жилищна част и малък  бюфет. Сувенирен и книжарски щанд, администрация, кабинет за подготовка  и четене на дигитализирани архивни и др.материали...Дейности, които са изнесени в парка и подпомагат целите на възпитанието чрез неговото съхранение и  развитие. Не виждаме необходимост от въвеждане на постоянно присъствие на други личности освен на създателя на парка, защото те не са пребивавали  там. Това място на Аязмото трябва да се заслужи. Един ден надеждата е там да се появи и  друг митрополит, чиято деятелност е  на същото ниво. Това пожелаваме на митрополит Киприан. За нас Аязмото е духовно пространство и поне сградата, която сега се дарява, очакваме да бъде такъв притегателен център за всеки, който има нужда от духовна храна, а парковата среда да му даде и физическа сила.  Място за възпитание чрез култура, която включва образование-просвета. Защото се вижда, че тя е нужна всекиму, независимо от възрастта, но най-вече от най-ранна възраст.
Финансирането на част от разходите би трябвало да дойде от общината. Не митрополията е отдала доброволно своята сграда, не тя я е разрушила, после не тя е занемарила задълженията си и допуснала полуразрушаването на ресторанта...Това са деяния на общински власти още след 1944г. до ден днешен. И понеже този погром започва  през т.нар. комунизъм, когато всичко това се е извършвало по нареждане на БКП, то пак тази партия, с приемник БСП, е справедливо и редно да осигури със собствен ресурс поне грубия строеж на сградата.
На овластените общински и духовни служители,  припомняме думите, които е написал  Тодор Кусев, след като  е бил избран от българската  община  в края на 19 век “Благодарям на народа, що ме е уважил, за да му слугувам“. Това е  послание към тях. Д.Талев има такава книга в четирилогията си “Гласовете ви чувам“. Чуйте и нашия глас. Впрочем една малка алпийска държава-Швейцария, е богата именно поради спазването на този принцип, за което християнското възпитание има решаваща роля. Началото с привличането на значителни финансови средства по  европейска програма вдъхваше оптимизъм. Начинът на тяхното усвояване и по-нататъшно дарение са свързани с груби управленски грешки, което навежда на тъжни мисли за бъдещето. Не е постигнато визионерското ниво от края на 19 век, когато е започнало  голямото културно дело от митрополит Методий. Макар и в тези неблагоприятни за Старозагорска митрополия условия, имаме надежда, че оттам ще дойде разумната корекция, която да ни даде знак, че нашата Църква се възражда, духовенство и миряни-граждани са заедно в 21 век.