Пръв той в началото на 90-те години на миналия век аргументира предложението си в Старозгорското литературно списание „Участие“. Днес обаче по-скоро не вярва, че идеята, която споделят и мнозина други учени и общественици, ще стане факт. „Нашето общество лесно се води по злободневието на ксенофобските противопоставяния, а другите дати по-лесно палят този огън“, обясни скептицизма си професорът.

„24 май е общобългарският национален празник от много години, но просто не е признат официално за такъв. В момента ние имаме един приет с решение на избрания преди 10 ноември 1989 г. Парламент. През март 1990 г. много прибързано и много находчиво решава да избере именно 3 март, за да не дойде някое друго Народно събрание, което да обсъжда и други дати – 24 май, а може би и 22 септември – Царския ден, както някои наричат обявяването на независимостта на България. Така че ние нямаме национален празник, който да е обсъждан широко, да са чути всички мнения и който да е национален в същинския смисъл на думата. Национален означава на всички българи, не само в държавата България. А 24 май е дори наднационален, защото българската азбука и българските литература и култура се ползват от много повече хора, отколкото самите българи по националност“, категоричен е проф. Петко Петков.

Целият разговор с него в деня на българската писменост и култура може да чуете в прикачения звуков файл.