„Планинските реки са своенравни. Бистри и студени, бързоструйни и с променлив дебит, те ту скриват водите си, ту при първия дъжд за минути се превръщат в кални лавини, влачещи камъни и клони, с които  заприщват тесните си корита. Тази специфика е фактор при строежа на мостове в Габровския край. Местните каменни мостове са с извисен свод и ниски парапети, на единия от които има паметна плоча с мемориален надпис- кой и кога е строил моста, благословия към дарителя и пожелания за съществуването на съоръжението за вечни времена.“

Пет са мостовете в Етнографския музей на открито „Етър“- всеки със свой образ и излъчване. Но с една обща мисия- да преведат гостите през река Сивек и през времето, защото само един мост дели компютърният ни век от звуците, ароматите, картините, хората и духа на Възраждането. Или ги връща обратно…

В очите на Румяна Денчева, един от уредниците на ЕМО „Етър“ мостовете разположени от двете страни на река Сивек, на разстояние от един километър, имат делово, патриотично, романтично, забележимо и незабележимо присъствие. За да как  построеното от желязо и бетон, камък и дърво се превръща в Машина на времето, чуйте интервюто на Мила Маринова: