Българската православна църква чества паметта на Свети великомъченик Георги Победоносец, който живял в трети век по време на едни от най-големите гонения срещу християните. Той е почитан като покровител на овчарите, а българската армия е избрала този светец-воин за свой патрон.

На Гергьовден имен ден имат 232 000 българи, а Георги е най-разпространеното мъжко име у нас. Носят го 172 000 души. Тази година българският манастир в Атон "Свети Георги Зограф" отбелязва 1100 години от създаването си. Легендата разказва, че в началото на 10-ти век образът на Свети Георги се самоизобразява по чудодеен начин в основаващият се по това време Зографски манастир в Атонската света гора. Затова тримата братя монаси Аарон, Моисей и Йоан дават на манастира името „Свети Георги Изограф“ - т.е. който сам се е изписал на иконата. Днес макар и извън пределите на България, светата обител остава най-големият български православен манастир.

Сливенският митрополит Йоаникий ще отслужи Света божествена литургия в единствения мъжки манастир в Югоизточна България "Св. Георги" в Поморие. Въпреки че в момента светата обител се ремонтира, тя ще отвори врати за всички, които искат да се помолят пред чудотворната икона на светеца. След нощното бдение митрополит Йоаникий и свещениците ще се помолят за здравето и успехи на всички жители и гости на Поморие.

В целия регион на Родопите Гергьовден се осмисля като началото на лятото и на новата стопанска година

Според поверието на този ден двамата братя Свети Георги и Свети Димитър се срещат и по тази причина на места по първия гост на Гергьовден се предсказва и каква ще бъде годината. Ако той е добър и заможен се е вярвало, че годината ще бъде здрава и благополучна, ако на празника времето е било дъждовно се е вярвало, че  такова ще бъде и лятото. Гергьовденската обредност е свързана и с абсолютната забрана за домашна и полска работа, за да се предпазят стопаните през лятото от змии, уроки и вълци, от градушка и  гръмотевици.