„Най-големият проблем при изгарянето на отпадъците е, че те не изчезват и процесът не е въглеродно неутрален, както твърдят лобистите на тази технология. Те се превръщат в замърсители на въздуха, защото при горенето им във въглищните централи няма монтирани пречиствателни инсталации за улавяне на частиците от изгарянето им, както това е направено при горенето на въглищата. Голяма част от отпадъците се превръща в пепел, която е токсична и налага специализирано депониране. При изгарянето на отпадъци се губи ресурс, например пластмасата, предназначена за изгаряне, би могла да се рециклира и използва като суровина за производство. Липсата на ефективен контрол при изгарянето на отпадъците ще доведе до огромни негативни екологични промени за цялата планета“, категорична е Заричинова. Според нея е затруднен и достъпът до обществена информация от институции като МОСВ и РИОСВ по места, за издадени разрешителни за горене на отпадъци.

„Наложените първични санкции от контролните органи не съответстват на тежестта на нарушенията и не могат да бъдат превенция за прекратяване на тази дейност“, коментира още Данита Заричинова. Въпреки многобройните сигнали от обществеността, според нея, няма и прозрачност и достъпност до обективната информация за броя на  местата и обектите, в които се складират и изгарят отпадъци в страната.