Окръжен съд – Стара Загора взе най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо 45-годишната А.П. и 28-годишния С.А. (майка и син) обвинени за умишлено убийство и принуда. Най-тежката мярка за неотклонение съдът взе и по отношение на 21-годишния А.А. (племенник на А.П.) за принуда, извършена в съучастие с другите две задържани лица.

  В хода на разследването е установено, че на 23.06.2020 год., тримата обвиняеми отишли в къща в един от кварталите на гр.Стара Загора. Там живеели пострадалият 76-годишен И.И. и синът му М.И., на 52 г. Тримата обвиняеми се скарали с тях по повод забавяне на пълномощно за разрешение за пътуване в чужбина на 10-годишно дете, за което се грижела обвиняемата. Те искали да принудят М.И. да подпише документа, тъй като той имал брак с племенницата на А. П. и въпреки че не бил биологичен баща на детето, по закон се водел негов родител. В спора се включил и баща му И.И.  Установено е, че С.А. и А.П. нанесли побой на 76-годишния мъж. А.А. удрял неговия 52-годишен син и му нанесъл лека телесна повреда. След инцидента не бил подаден сигнал в полицията. Пострадалият И.И. се почувствал зле и  отишъл в дома на сестра си, за да се лекува. На 24 юни 2020 год. здравословното му състояние се влошило и той бил откаран в болницата, където е установено, че от побоя е получил хематоми на главата. Въпреки спешната лекарска намеса и претърпяна операция, И.И. е починал на 27.06.2020 год., за което е бил подаден сигнал в полицията.

  Окръжен съд – Стара Загора, след анализ на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, намери, че по отношение и на тримата обвиняеми е налице обосновано предположение в авторството на деянието/ята, за които са им повдигнати обвинения. От друга страна, съдът счита, че по отношение и на тримата обвиняеми съществува реална опасност да се укрият или да извършат друго престъпление. По отношение на А.П. и С.А. тази опасност е реална и налична, тъй като същите са привлечени като обвиняеми за престъпление, което е наказуемо с лишаване от свобода от десет до двадесет години. В този случай опасността обвиняемите да се укрият или да извършат престъпление се предполага от закона и не следва да бъде доказвана. Съдът намира, че по отношение на обвиняемия А. А. е налице реална опасност да извърши друго престъпление спрямо пострадалия М. И. с цел да въздейства върху него в хода на досъдебното производство.

  Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба и/или протест пред Пловдивски апелативен съд в 3- дневен срок.