България и Хърватия бяха приети във валутния механизъм ERM II, който e предшественик на приемането на двете държави в еврозоната и еврото, се казва в съобщение на Европейската централна банка.

Този ход проправя пътя за първото разширяване на еврозоната след 2015 г., когато Литва се присъедини към валутния блок като 19-и негов член.

Централният курс на българския лев в т.нар. "чакалня на еврозоната" е определен на 1,95583 спрямо еврото (колкото е фиксирания курс на БНБ), докато централният курс на хърватската куна е определен на 7,53450, гласи съобщението на ЕЦБ.

България и Хърватия също така ще се присъединят към банковия съюз на единния валутен блок, като поставят най-големите си кредитни институции под надзора на ЕЦБ от 1-ви октомври, се казва още в съобщение на банката.

Двете държави трябва да прекарат поне 2 години в ERM II, преди да започнат практическата подготовка за присъединяване към еврото, процес, който отнема приблизително още една година, което прави 2023 г. най-ранната възможна година за пълноправното членство в еврозоната.

През този двугодишен период двете страни трябва да провеждат "стабилни“ икономически политики, да отговарят на критериите за членство и да имат стабилни валутни курсове.

Европейската комисия приветства решението за включването на българския лев и хърватската куна в механизма ERM II, както и решението на Съвета на гуверньорите на Европейската централна банка за по-близко сътрудничество с двете страни, което бележи влизането им в банковия съюз.

"Решението представлява крайъгълен камък в усилията на България и Хърватия за присъединяване към еврозоната. Сега двете страни трябва да участват в механизма без сериозно напрежение и най-вече без да девалвират основния курс на своята валута спрямо еврото по собствена инициатива, поне две години преди да могат да се присъединят към еврото. Комисията ще продължи да насърчава и подкрепя усилията на българските и хърватски власти да завършат процеса по присъединяване към еврозоната, се казва в изявлението на Комисията".

Българският лев влиза в ERM II, съобщава Българската народна банка и МФ

По искане на българските власти финансовите министри на държавите-членки от еврозоната, президентът на Европейската централна банка и финансовите министри и управителите на централните банки на Дания и България решиха единодушно да включат българския лев във Валутен механизъм II (ВМ II), съобщава и Българската народна банка и Министерството на финансите.

В процеса на вземане на това решение бе включена Европейската комисия и бяха проведени консултации с Икономическия и финансов комитет.

Централният курс на българския лев е фиксиран на 1 евро = 1,95583 лева, потвърди БНБ и допълние, че около този централен курс на лева ще бъде поддържан стандартният диапазон от плюс или минус 15 процента.

В същото време, след внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, бе прието, че България се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ.

Споразумението за участие на лева във Валутния механизъм II се основава, наред с друго, върху ангажимента на България да се присъедини едновременно към Банковия съюз и ERM II и на изпълнението от българските власти на мерките, описани в писмото за намерения от 29 юни 2018 г., които са от значение за гладкото присъединяване и участие във ВМ II.

Тези мерки са в следните шест области на политики: банков надзор, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов сектор, рамката за предотвратяване на пране на пари, рамката за несъстоятелност и управлението на държавните предприятия.

Страните, участващи в процеса по ВМ II, приветстват положителната оценка за изпълнението на тези ангажименти, дадена от Европейската централна банка и Европейската комисия. Европейската централна банка също днес оповести установяването на тясно сътрудничество с Българската народна банка.

Споразумението за участие на българския лев във ВМ II е придружено от твърд ангажимент на българските власти да провеждат благоразумни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансовата стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Българските власти поеха ангажимент да предприемат конкретни мерки, свързани с политики в областта на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката за несъстоятелност и рамката за предотвратяване на пране на пари. България също ще продължи да извършва всеобхватните реформи в съдебната система и в политиката за борба с корупцията и организираната престъпност в България, с оглед на тяхната важност за стабилността и доверието към финансовата система, пише в съобщението.

Властите заедно със съответните органи на Европейския съюз чрез подходящи инструменти ще наблюдават отблизо развитието на макроикономическата политика и осъществяването на тези мерки.

Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат оповестени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли, посочват от БНБ.