Затварянето на културните институти, заради първата вълна на пандемията COVID-19, не подмина и Държавен архив-Стара Загора. Точно тогава пазителите на документалната памет успяха да подредят част от фоновете си, а сред тях да открият и най- старите документи в държавното хранилище. Именно те ще бъдат представени от младши експерт Калина Маджарова на VII национална научна конференция, "Старопланинският регион. Минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм", организирана от РИМ - Габрово и ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", на 22 октомври в Габрово.
В интервю Маджарова сподели, че документите са били съхранявани във фонд 356-К, където са документите на Църковното настоятелство на храм Свети Атанасий в село Виден, община Павел баня.
Намерените два жълти листа груба хартия, изписани с османотурски надписи, след експертиза на специалисти в София и превод от Михаил Иванов се оказват, че са буюрулдия /заповед на висш орган на властта, везир или бейлер-бей/ от 18 IX 1858 г. и султански ферман от 6-15 III 1859 г., от времето на султан Абдул Меджид I. Те са написани на венецианска хартия, уточни Калина Маджарова. Двата документа са в духа на хатихумаюна /добрата новина/ от 1856 г. и касаят обновлението на храм Свети Атанасий в село Карагитлий, днес село Виден.
Любопитен факт е, че на гърба на документите архивистите са разчели изчисления направени от отец Георги Трополов, с дата 13 II 1949 година. Вероятно негова родственица е автор на кратката история за храм Свети Атанасий, която ви предлагаме да прочетете:
"По традиция, наследена от Юлиянския календар, на 31 януари жителите на с. Виден, община Павел баня честват храмовия си празник, посветен на Свети Атанасий, патрон на старата местна църква. Тя вече не съществува. Останали са само руините й, потънали в крайбрежни води на язовир „Копринка”. Над тях самотно се извисява все още запазената кула на камбанарията. Преди години двойка щъркели бяха свили на купола й гнездо, но и те изчезнаха. Туристите, посещаващи тези места, нарекоха храма „Потопената църква” и в пътеписите си обвиват миналото й в романтична мъгла. Но това минало е доста драматично. Някъде към 1836 г. християните от селото, известно през 19 в. с името Карагитлий, наемат майстори от Дебърско и започват задружно да градят тази църква с парични дарения от всяко семейство. Но средствата все не достигат и строежът се проточва над 20 години. Наложило се дори селските първенци да поискат финансова помощ от известният български книжовник Александър Екзарх (1810-1891), тогава издател на „Цариградски вестник”. Църквата е завършена между 1851-1854 г. и по външност на сградата и интериор е била един от най-хубавите православни храмове в района. По време на Руско-Турската война, селото е „бастисано” от башибозуци, а храмът – опожарен. Възстановен е след 1908 г. по инициатива на тогавашния свещеник Иван Цветков. Изписването й е било възложено на Казанлъшкия художник-зограф Петьо Ганин, сподвижник на Васил Левски. И до сега остава спорен въпросът дали иконите на иконостаса са били запазени от старата църква или са изписвани наново. Според художникът-реставратор доц. Стоян Николов, те са дело на майстори от Тревненската школа и вероятно са били спасени от пожара през 1878 г. След като започва изграждането на язовир „Копринка” (тогава „Георги Димитров”), част от селото попада в чашката му и с постановление на Министерски съвет от 1960 г. повечето семейства са изселени, а къщите им – разрушени. При максимално завирен обем водите на язовира заливат основите на храма и той започва да се руши. Благодарение на съобразителността и чувството за отговорност на съвсем младия тогава павелбански свещеник Иван Тотунов, иконите от иконостаса, двете камбани, двата кристални полилея и част от църковната утвар са били пренесени и грижовно съхранявани половин век в църквата „Рождество Богородично” на Павел баня. За съжаление, никой от духовните и културни институции от онова време не се е сетил да направи снимки на църквата, на интериора, на импозантния иконостас и ценните стенописи в нея преди тя да рухне. Така един безценен архитектурно-художествен паметник е унищожен безвъзвратно", пише Йорданка Трополова от Павел баня.За втори път Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан ще дирижира „Стабат Матер“ от Джоакино Росини – на 25 април в 19 часа в Операта. Солистите Емилия Терзиева/сопран/, Петя Петрова /мецосопран/, Ивайло Йовчев /тенор/,..
Знаете ли коя е Мара Чорбаджийска – ако отговорът ви е, че това е съпругата на Чудомир, то сте прави. Но всъщност, освен негова съпруга, Мара Чорбаджийска е изключителен талант, художник, факт, който някак остава в сянка и който се е заел да осветли..
Предложение за поставяне на монумент „100 години Интернейшънъл Инер Уийл" в парк „Артилерийски“, е една от точките в дневния ред на предстоящата в четвъртък общинска сесия. Идеята за това е и на двата Инер Уийл клуба в града - "Стара Загора" и..
Борислав /Боби/ Иванчев е музикант подвластен на магията на радиото. Неговият първи авторски сингъл "Изваяни" успешно пътешества в ефира събирайки одобрението на слушателите. "Тази песен е послание." В предаването "60 минути повече" роденият през..
Световният ден на книгата и авторското право ще бъде отбелязан с богата литературна програма в Стара Загора. Празникът на книгата в града на поетите ще се проведе от 10 до 16 часа с 19-то издание на Маратон на четенето в Културен център Стара..
За седма поредна година Български център за нестопанско право (БЦНП) организира националният конкурс "Граждански будилник". Темата тази година е “Активизъм в действие: силата да спасим градската природа". Участие могат да вземат кандидати над 14..
Най-новата песен от музикалния проект „Пеещи артисти“ се казва „Силвия“ и е кавър на песента „Предчувствие за стих“ на братя Аргирови от 1983г. Песента се изпълнява от дамския квартет Албена Михова, Милица Божинова, Петя Дикова и Жаклин Таракчи...
Танцьори от цяла Европа се съревноваваха три дни по време на Международен фестивал "Вълшебен свят" . Той се проведе за детнадесети пореден път в Хасково. Участниците показаха своя талант паралелно на две сцени и бяха оценявани от жури също с международно..
Поредното издание на националния театрален конкурс „Този свят е и мой“ ще се състои в Ямбол на 10 май. Творческата изява е за деца и ученици от първи до 12 клас, които имат афинитет към театъра и сцената. Заявки за участие се приемат до 8 май, съобщиха..
Смесеният хор „Петко Стайнов” (при Народно читалище „Искра-1860”) от град Казанлък с диригент Младен Станев се завърна след успешно участие в Международния музикален фестивал и хоров конкурс „Микеланджело Буонароти“, който се провежда ежегодно в града..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net