Кой, кога и как поставя въпроса с климатичните промени във фокуса на високото политическо говорене? Отговор на този въпрос търсим със събеседника ни Юлиан Попов - политически съветник на Европейската климатична фондация и председател на Европейския институт за ефективност на сградите.
Най-силното заявление за проблема откриваме в речта, която Маргарет Тачър произнася пред Генералната асамблея на ООН на 8-ми ноември 1989 г.
Много често популярното мнение за климатичната политика е, че това е една лява политика, което не е така. Маргарет Тачър все пак е една от най-мощните фигури на дясната политическа линия. В тази си реч тя се концентрира върху научните доказателства за климатичните проблеми, като насочва вниманието към необходимостта да се модернизира икономиката, да се търсят нови енергийни решения и подсказва, че климатичните промени изискват глобално сътрудничество – обяснява Юлиан Попов.
В този момент светът е изцяло обхванат от новините за разпада на комунистическата система и падането на Берлинската стена, казва Юлиан Попов:
Символичната връзка е огромна, защото разпадът на комунизма довежда до разпад на комунистическата икономика, която е енергоемка и неефективна. Това води до падането на въглеродните емисии в бившите комунистически страни. Много често този факт се представя от политически лидери от целия бивш комунистически лагер като постижение. Това е доста съмнително.
Две години и половина след речта на Маргарет Тачър, Обединените нации провеждат среща на високо равнище в Рио де Жанейро.
На нея се създава Международният панел за климатичните промени, проблемът придобива институционален вид и започва ангажирането на страните по целия свят с проблемите на климата.
Следващата стъпка, която надгражда институционализацията на проблема, е Протоколът от Киото, подписан на 11 декември 1997 година. Юлиан Попов допълва:
Това е първата договореност за глобално намаляване на емисиите, а светът се разделя на три категории държави. Протоколът от Киото в последствие ще бъде заменен с Парижкото споразумение от 2015 г. Ратификацията му е по-бавен процес, миналата година една от последните страни, която го подписа бе Русия. Парижкото споразумение е много важно, защото поставя въпроса за развитие на глобален пазар на въглеродните емисии и най-вече за първи път поставя въпроса за ограничаване на увеличението на глобалната температура с по-малко от 2 градуса в сравнение с пред индустриалната епоха.
Преди дни Парижкото споразумение попадна отново във фокуса на новините, във връзка с една от първите публикации в социалните мрежи на новоизбрания президент на Съединените щати Джо Байдън за това, че държавата ще се върне в Парижкото споразумение, след като САЩ официално го напуснаха по време на мандата на Доналд Тръмп.
Иронията е в това, че той обяви това напускане преди 3 години, а за да напуснеш споразумението трябва да изтекат три години. На практика САЩ напуснаха денят преди изборите и на другия ден Доналд Тръмп загуби. Трябва да имаме предвид, че САЩ никога не са били много ангажирани с глобалната климатична дипломация и заради сериозните лобистки влияния, свързани с газовата и петролна индустрия. САЩ е единствената държава в света, която не е подписала Протокола от Киото. По-важна е амбицията на Джо Байдън до 2050 година държавата да постигне климатична или въглеродна неутралност, така както са се ангажирали ЕС, Япония, Южна Корея и още 60 други по-малки държави. Така че вече 2/3 от света ще има политически ангажимент за климатична неутралност.
Цялото предаване можете да чуете в прикачения звуков файл.Проектът „Бъдеще в капана на въглеродното минало" продължава две години. Той е в самото начало, което дава само повърхностна картина на ситуацията. Експертите са убедени, че задълбочените изследвания ще доведат до промяна в нея.
Двудневен международен форум, чийто инициатор е Дипломатическият институт към Министерството на външните работи, се проведе в Стара Загора. През 2023 г. решихме, че е добре да излезем от София, организирайки такива платформи и да гостуваме в..
Поредните Урбанистични срещи се проведоха в Стара Загора в петък и събота (1 и 2 ноември). Те преминаха под надслов „Градски будители, космически традиции и зелени пространства“. Специализираното събитие на Творческия колектив „На улицата“ се..
Приключи проектът „Рехабилитация и модернизация на системата за външно изкуствено осветление на Община Казанлък“. Заместник-кметът на Общината Аксения Тилева и екипът й отчетоха успешно завършване на проекта, който започна октомври миналата година..
Два дни в Брюксел се проведе среща на държавите – членки, в които се случва преход във въглищни региони. Това беше 10-тата среща на Платформата за справедлив преход, част от която е Старозагорски регион, представляван от Агенцията за регионално..
Търсим възможност да ускорим процеса за картографиране на хората, заети в енергетиката, и конкретно в ТЕЦ 2 и в комплекса „Мини Марица Изток“. Срещнах се с работещите и с ръководствата на двете дружества. Фактите говорят, че картографирането е..
Водородът заема мястото си в света на възобновяемата енергия. Регионални проекти, като водородни долини и водородни острови, служат като модели, по които това универсално гориво може да се произвежда и потребява на местно равнище от по-големи..
Завърши проектът „Преход на възможностите“. Своеобразен финал беше международният форум „Възможности за справедлив преход отвъд границите“. Събитието се проведе на 25 септември в София. Интересът от страна на заинтересованите страни – бизнес,..
Първа среща по проект „ TEXAD - Усъвършенстване на кръгови решения за текстилните отпадъци за европейски общини“, финансиран по програма Интеррег Европа, се проведе в началото на септември в шведския град Борас (на шведски: Borås),..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net