Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Парижкото споразумение и европейските договорености

Снимка: архив

След като действието на Протокола от Киото приключва в края на 2020 г., регулацията на количеството парникови газове в атмосферата и търговията с емисии би трябвало да се подчиняват на Парижкото споразумение, което е ратифицирано и от България.

В него обаче няма конкретни количествени задължения включително и по отношение на търговията с емисии, коментира климатологът Антоанета Йотова.

Този механизъм ще претърпи развитие, но за момента няма конкретни договорености. Важното за България е, че в Парижкото споразумение страните от Европейския съюз участват заедно, т.е. поето е конкретно задължение как всички държави-членки ще изпълняват общата цел на Парижкото споразумение – да се запази увеличението на средната глобална температура до края на века в рамките на 2 градуса.

За да се случи това на европейско ниво все още се дискутира дали намаляването на парниковите газове да е с 55% или с 60% до 2030 г.

Освен общото задължение на ЕС за намаляване на парниковите газове в атмосферата, всяка държава трябва да даде своя интегриран план „Енергетика и климат“, в който да посочи какви мерки ще предприеме във всички сектори на икономиката си за постигане на общата цел, обяснява още Антоанета Йотова.

Първи вариант на национален интегриран план за България беше представен на Европейската комисия в края на 2019 г. Последваха няколко месеца за коментари и експертни мнения и през април 2020 г. беше изготвен втори вариант. Оттогава процесът стана много непрозрачен. Знаем, че е подаден окончателен план, но от Европейската комисия отново връщат коментари, относно неговото реално осъществяване. Те станаха публично известни през септември и от тях е видно, че европейските институции не смятат, че този план би бил истински нужния и важния за осъществяване на ангажименти от страна на България. Не е много ясно точно какво и как ще се случва, коментира Антоанета Йотова.

Срокът на действие на Интегрирания план „Енергетика и климат“ е до 2030 г. Той е изготвен в министерството на енергетиката и министерството на екологията и в него липсват идеите за справедлив енергиен преход, за кръгова икономика. Не са потърсени и мненията на експертите, казва Антоанета Йотова и допълва, че големият въпрос сега е как да направим нещата наистина умно.

Трябва умно да планираме трансформация на цялостната ни икономическа система и продукт. Законът за ограничение на измененията на климата, който съществува в България, няма да е достатъчен, за да върви страната по пътя, начертан атПарижкото споразумение и европейските директиви. Имаме нужда от нов вид закон, който да отговаря на хоризонталния характер на климатичната политика. България би могла да бъде пионер в такъв тип законодателство.

Цялото интервю с Антоанета Йотова можете да чуете в прикачения звуков файл. 


Още от категорията

В националния план за възстановяване и устойчивост България залага на екологични проекти и дигитализация

Националният план за възстановяване и устойчивост на България беше представен пред платформата на сп. Икономист на 16-ти февруари. Представянето проследи изпълнителният директор на АРИР в Стара Загора Румяна Грозева. По време на представянето..

публикувано на 18.02.21 в 14:22

Индъстри-ол: Синдикатите трябва да участват в прехода към нова икономика

В рубриката днес разговаряме с Корина Циролд, политически съветник на Индъстри-ол-Европа. Това е организация, в която членуват синдикати от индустриалния сектор, главно от тежката индустрия, енергийния и минен сектор, но и от много други...

публикувано на 10.02.21 в 09:49

Огнян Атанасов: Зелената сделка е нов икономически модел

Изготвящите се в момента териториални планове за справедлив преход на трите въглищни региона в България (Стара Загора, Кюстендил и Перник) са били обсъдени на срещи между синдикатите и консултантът Прайс Уотър Хаус Купърс през месец януари, съобщи..

публикувано на 03.02.21 в 08:10
ТЕЦ

Немското министерство на екологията финансира проучване на въглищните региони в България

Доклад за създаване на нови икономически дейности и нови работни места във въглищните региони на Югозападна и Югоизточна България изготвят в момента експертите на WWF България. За целта, а и за повишаването на капацитета на местните общини,..

публикувано на 27.01.21 в 08:05
тец

Гръцкия регион Западна Македония между въглищата и социалния консенсус

Темата на рубриката "Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора" е гръцкия въглищен регион Западна Македония, който е в преход към нисковъглеродна икономика. Наш гост е Лефтерис Топалоглу, ръководител на Регионалната асоциация за..

публикувано на 20.01.21 в 08:05

Чешкият въглищен регион Усти в преход към нисковъглеродна икономика

Карел Тихи ръководи Икономическия и социален съвет на регион Усти - един от трите въглищни региона в Чехия, който преминава през прехода към нисковъглеродна икономика. Неправителствената организация влиза в задължителния състав на..

публикувано на 13.01.21 в 10:05

Териториалните планове за справедлив преход трябва да са готови до края на септември

През месец декември 2020 г. се оповести кой е консултантът, който ще изработи териториалните планове за справедлив преход на трите най-засегнати от преминаването към нисковъглеродна икономика в България региона (Стара Загора, Кюстендил и Перник)...

публикувано на 06.01.21 в 08:05

Системата за тавани и търговия с емисии намалява парниковите газове в атмосферата

Системата за търговия с емисии беше въведена с Протокола от Киото, а ЕС беше първата икономическа общност, която въведе трансгранична търговия с емисии. Последваха я много други страни, както и някои щати от САЩ, обясни в предаването „Зелената..

публикувано на 30.12.20 в 11:36

Защо ЕС иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени

Причината за всички глобални климатични споразумения е най-мащабното предизвикателство на нашето време – борбата с климатичните промени – с това уточнение започна разговорът с Илин Станев, съветник по политическите анализи към представителството..

публикувано на 29.12.20 в 12:15

Европейските лидери се споразумяха за намаляване на парниковите газове с 55%

Лидерите на европейския съюз се споразумяха за намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това решение коментираме в „Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора“ с Юлиан Попов - политически..

публикувано на 16.12.20 в 17:01