Лидерите на европейския съюз се споразумяха за намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това решение коментираме в „Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора“ с Юлиан Попов - политически съветник на Европейската климатична фондация.

Това е една от амбициозните цели, коментираха се няколко цифри -50%, ЕК предложи 55%, ЕП - 60%, други държави и организации настояваха за 65%. Великобритания например пое ангажимент за 68%,  а Дания заяви готовност за 70% намаляване на емисиите. Така че това е амбициозна, но компромисна цел.

Ние няма да усетим някаква моментална промяна. В тези разговори не са водени преговори за конкретни действия по отношение на предприятия. Не сме поемали ангажимент за затваряне на въглищни централи.

В решението на върха се коментира и т.нар. въглероден данък, с който да се облагат стоки от чужбина, които не са платили емисии и това вероятно ще облекчи българският износ на електричество - коментира Юлиян Попов.

Конкретните мерки предстои да бъдат обобщени в европейска директива за климата, която ще бъде изработена до края на 2021 г., прогнозира Юлиян Попов.

България е една от малкото европейски страни, която има Закон за климата, приет през 2014 г. Законът за климата на Великобритания от 2008 г. например е с много ясен въглероден бюджет, план, по който се намаляват емисиите всяка година. Такъв тип законодателство е много полезен, защото създава дългосрочна стабилност на средата, която помага на инвеститорите да планират дейностите си.  

Юлиян Попов коментира, че цената на въглеродните емисии ще остане водещ фактор при определянето на ангажиментите на отделните държави за постигане на общоевропейската цел за намаляване на емисиите с 55%.

Дали цената на емисиите да се прехвърли и към секторите на транспорта и сградния фонд е дискусионен въпрос, но ако това стане много сектори ще бъдат засегнати и ще ги принуди да търсят по-висока енергийна ефективност и нови енергийни източници. Дали това ще се отрази на цените зависи от националните стратегии. Например във Великобритания, където за осем години производството на електроенергия от въглища от 40% спада до 0, цените на електроенергията са се качили много малко, а сметките на домакинствата остават същите. Това е постигнато без европейски средства, с изграждането на централи за офшорен вятър и соларни паркове. Но за всяка държава решението е различно. 

Цялото интервю с Юлиян Попов можете да чуете в прикачения звуков файл.