Последните пет години бяха най-топлите откакто се води статистика за температурите. Средната температура през 2019 година се е повишила с 1,1 градуса в сравнение с равнищата от прединдустриалния период.
9 от всеки 10 граждани на ЕС счита, че изменението на климата е много сериозен проблем. Именно затова беше договорена Рамковата конвенция но ООН през 1992 г., част от която са и Протоколът от Киото и Парижкото споразумение. Целта е ясна – намаляване на глобалното затопляне.
Какво се променя:
Първо Парижкото споразумение включва всички държави, за разлика от Киото. По-важното е друго – Париж има много по-високи амбиции от Киото, защото в последните години се осъзна, че човечеството има много голям принос за климатичните промени. Това вече е утвърден научен консенсус. Промените в климата станаха много по-видими, затова и обществения консенсус е по-голям.
Защо ЕС иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени?
Логично е, най-голямата глобална икономика в света да поеме лидерството, а добрият пример помага и много други страни да го последват и това не е само по отношение на климатичната политика. Има много критици, които казват, че ЕС е самотен лидер, и че страните-членки не могат сами да променят климата, но това не е точно така. Примерно Япония миналата година прие да стане климатично неутрална до 2050 г., т.е. има същата политика като ЕС. Индия и Китай също приеха програми за намаляване на емисиите, макар и не толкова амбициозни. Така че светът се движи след ЕС.
Европейската политика за борба с климатичните промени е формулирана в Зеления пакт.
Учените смятат, че светът трябва да постигне климатична неутралност до 2050 г. Зеленият пакт дава и предпоставките как това да стане. Всъщност той е отговорът на ЕС на Парижкото споразумение.
Много често чета, че България е изправена пред непосилната задача да намали емисиите си с 55%. Нека все пак да уточним, че към момента България вече е намалила емисиите си спрямо 1990 г. с 43%. Не трябва тепърва да ги намалява с 55%.
Средствата отделени за България са общо 7 милиарда лева в период от 7 години, за да направи този преход. По-голямата част от тях са за инвестиции, така че да бъдат насърчени мерки за енергийна ефективност, създаването на нови мощности и нови технологии, които да направят предприятията по-конкурентни.
Тази цел е въпрос на национална политика и на общо европейски правила. Българското правителство трябва да реши точно как да бъде извършен този преход, обясни още Илин Станев.
Доклад за създаване на нови икономически дейности и нови работни места във въглищните региони на Югозападна и Югоизточна България изготвят в момента експертите на WWF България. За целта, а и за повишаването на капацитета на местните общини,..
Темата на рубриката "Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора" е гръцкия въглищен регион Западна Македония, който е в преход към нисковъглеродна икономика. Наш гост е Лефтерис Топалоглу, ръководител на Регионалната асоциация за..
Карел Тихи ръководи Икономическия и социален съвет на регион Усти - един от трите въглищни региона в Чехия, който преминава през прехода към нисковъглеродна икономика. Неправителствената организация влиза в задължителния състав на..
През месец декември 2020 г. се оповести кой е консултантът, който ще изработи териториалните планове за справедлив преход на трите най-засегнати от преминаването към нисковъглеродна икономика в България региона (Стара Загора, Кюстендил и Перник)...
Системата за търговия с емисии беше въведена с Протокола от Киото, а ЕС беше първата икономическа общност, която въведе трансгранична търговия с емисии. Последваха я много други страни, както и някои щати от САЩ, обясни в предаването „Зелената..
Лидерите на европейския съюз се споразумяха за намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това решение коментираме в „Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора“ с Юлиан Попов - политически..
Зелената сделка е програмата за развитие на ЕС за следващите години в дългосрочен план, която цели създаването на все по-щадящи природата индустрии във всички сектори на икономиката. Приемаме Зелената сделка като зелената линия на развитие в..
След като действието на Протокола от Киото приключва в края на 2020 г., регулацията на количеството парникови газове в атмосферата и търговията с емисии би трябвало да се подчиняват на Парижкото споразумение, което е ратифицирано и от България...
Протоколът от Киото въвежда регулации за част от парниковите газове, които не трябва да се бъркат с вредните емисии. Парниковите газове са съставки на атмосферата, а не вредни емисии. Замърсителите на атмосферата са обект на други регулации...
Протоколът от Киото е международно спразумение, прието в Киото, Япония през декември 1997 г. в допълнение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК). Това е международно споразумение за контрол над глобалното..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net