Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Чешкият въглищен регион Усти в преход към нисковъглеродна икономика

Карел Тихи ръководи Икономическия и социален съвет на регион Усти - един от трите въглищни региона в Чехия, който преминава през прехода към нисковъглеродна икономика. Неправителствената организация влиза в задължителния състав на Постоянния регионален съвет на регион Усти – част от държавната администрация на регионално ниво, която трябва да приложи мерките по т.нар. РеСтарт стратегия - основния документ, по който се извършва преходът към нисковъглеродна икономика в трите въглищни региона на Чешка република. Като част от експертния екип на чешкото министерство на регионалното развитие, Карел Тихи участва в разработването на РеСтарт стратегията. В края на септември 2020 г. той се завръща в региона на Усти, за да бъде по-близо до проблемите на хората там. www.hsr-uk.cz

Стратегията за преход на въглищните региони в Чехия се прилага от 2015 г., като до 2018 г. правителството проучва и установява нуждите на регионите Усти, Карлови Вари и Моравско-Силезийския, обяснява Карел Тихи:

В първата фаза на стратегията се концентрирахме върху развитието на мерки и работни планове, съдържащи специфични действия, които да са полезни за бъдещото развитие на регионите, за преструктурирането и за прехода към нисковъглеродна икономика като цяло. След като подготвихме тези документи, започна втората фаза на стратегията, когато тези мерки да бъдат приложени на практика, да бъдат реализирани и разработени отделни проекти. Много от тях изискват дълга подготовка.

Втората фаза на т.нар. РеСтарт стратегия, ефективното прилагане на мерките по региони, започва в началото на 2019 г.

Нека да ви дам един пример, който надявам се ще бъде полезен като опит. В рамките на РеСтарт стратегията беше обявена специална покана за проекти към университетите във въглищните региони, включително и в Усти. Благодарение на това местният университет – Яна Евангелиста Пуркине в столицата на Усти – Усти над Лабем, създаде съвсем нов факултет, в който да обучава студенти и да ги подготвя за реалната работна среда в региона след периода на преход. Според мен това е един от най-интересните примери за проекти. И още една програма искам да спомена. Тя е към министерството на регионалното развитие и министерството на икономиката и касае рекултивацията на площите след минните дейности. Вие знаете в Стара Загора, че това е голям проблем във въглищните региони.

За ефективната работа по време на периода на преход, чешкото правителство създава специална администрация на национално и регионално ниво, която да координира работата. Пример за това е Постоянния регионален съвет на Усти.

Постоянните регионални съвети са специални независими органи, които съществуват във всички региони на Чехия, не само във въглищните. В Усти съветът се състои от наистина разнородни организации на заинтересуваните страни, включително агенцията за социално включване, държавната администрация на Усти, неправителствени организации, търговската камара, университети и т.н., които дават своята гледна точка за нуждите за развитие на  региона и по този начин влияят на плановете, заложени в РеСтарт стратегията. В крайна сметка изпълнението на плановете за преход трябва да бъде одобрено от тях.

Някои от участниците в този съвет не успяват да изграждат ефективни връзки помежду си, а едно от най-големите предизвикателства е комуникационната стратегия, насочена към хората от региона, които ще са най-засегнати от трансформацията на икономиката, признава Карел Тихи:

Ще бъда напълно честен с вас – публичното участие, когато говоря за широката общественост, е едно от основните ограничения за изпълнението на плановете в момента. Хората определено знаят, че има такава преструктурираща стратегия и, че те имат възможност да й влияят, но към момента това не се случва в такъв мащаб, в какъвто ми се иска. Определено има официална стратегия – част от РеСтарт стратегията, но виждам как комуникацията на усилията да се преструктурира региона е едно от най-големите предизвикателства, на които министерството на регионалното развитие трябва да отговори в следващите месеци. Защото всички тези процеси се забързаха напоследък, заради Зелената сделка и Фонда за справедлив преход. Скоро ще се навърши една година от представянето им и ние всички се надяваме, че регламентите ще бъдат окончателно одобрени до края на януари. Фондът за справедлив преход означава много за региона и катализира общото осъзнаване от страна на хората и на различни групи, които до момента не са участвали в процеса, но чиито гласове трябва да бъдат чути и те искат да бъдат чути. Смятам, че някакъв вид маркетинг и пи ар на процеса на трансформация е едно от най-големите предизвикателства пред нас през следващите  месеци, защото на европейско ниво ние често чуваме думите „Никой не трябва да бъде изоставен“. Добре, но как да се постигне това?

Към края на 2020 година в Усти около 7 200 човека са директно заети във въглищната индустрия. По 1 до 1,5 работни места към тези 7 200 са свързани индиректно с мините, т.е. преходът към нисковъглеродна икономика ще засегне около 20 000 души в региона. Трябва да се вземат предвид и семействата им, така че цифрата става дори по-висока. Мините в Усти са разпръснати в целия регион, но са концентрирани основно в три области в пет големи открити рудника за лигнитни въглища. Преходът ще засегне основно тяхната икономика, но и тази на съседните области. Каква е алтернативата?

Един от примерите от особена важност за Усти е водородната икономика. Дори и сега в региона съществува и интерес, и капацитет в този сектор – производството на водород. И когато говорим за преход и позеленяване на икономиката, водородът е във фокуса на вниманието и на европейско ниво като бъдещ източник за европейска конкурентоспособност. Водорода и свързаните с него технологии са голямо предизвикателство и една от целите на региона на Усти.

А целите на регионите се посочват в териториалните планове за справедлив преход, които ще гарантират достъп до средствата от Фонда за справедлив преход. В тях се вписват и приоритетните икономически сектори, които се очаква да се развиват в новата реалност. Териториалният план на Усти е готов и се надяваме, че ще бъде одобрен от правителството до средата на 2021 г., казва Карел Тихи и допълва, че страните членки са длъжни да изготвят такива планове според регламента на Фонда за справедлив преход, който обаче не е официализиран все още. Така или иначе по-голямата част от РеСтарт стратегията и действията по нея се финансират чрез европейски финансови инструменти, коментира още той:

Защото ние не сме в завидната позиция на колегите си от Германия, където правителството реши да инвестира 40 милиарда евро във въглищните си райони. Знаете, че чешкото правителство получи препоръка от републиканската Комисия по въглищата, индустрията да спре да използва въглища до 2038 г. Същата година важи и за Германия, но в Германия държавата обяви и този национален финансов механизъм, а не съм много сигурен, че чешкото правителство е готово да направи нещо подобно. За да съм честен не очаквам да успеят, особено в тези ковид времена. Така че по-голямата част от РеСтарт стратегията и мерките, заложени в нея, силно зависят и  разчитат на европейско финансиране, още повече след обявяването на Фонда за справедлив преход, от който очакваме около 1,8 милиарда евро за трите чешки въглищни региона в преход.

Процесът на ограничаване на въглищната индустрия започва в региона на Усти от началото на деветдесетте години на 20 век, веднага след Нежната революция. Тогава 35 000 души са били пряко заетите в минната индустрия, а на моменти безработицата е достигала до 35%. В момента тя е 6% и то заради пандемията, през 2020 нивата й за региона на Усти са били 3,5%. 


Още от категорията

ТЕЦ

Немското министерство на екологията финансира проучване на въглищните региони в България

Доклад за създаване на нови икономически дейности и нови работни места във въглищните региони на Югозападна и Югоизточна България изготвят в момента експертите на WWF България. За целта, а и за повишаването на капацитета на местните общини,..

публикувано на 27.01.21 в 08:05
тец

Гръцкия регион Западна Македония между въглищата и социалния консенсус

Темата на рубриката "Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора" е гръцкия въглищен регион Западна Македония, който е в преход към нисковъглеродна икономика. Наш гост е Лефтерис Топалоглу, ръководител на Регионалната асоциация за..

публикувано на 20.01.21 в 08:05

Териториалните планове за справедлив преход трябва да са готови до края на септември

През месец декември 2020 г. се оповести кой е консултантът, който ще изработи териториалните планове за справедлив преход на трите най-засегнати от преминаването към нисковъглеродна икономика в България региона (Стара Загора, Кюстендил и Перник)...

публикувано на 06.01.21 в 08:05

Системата за тавани и търговия с емисии намалява парниковите газове в атмосферата

Системата за търговия с емисии беше въведена с Протокола от Киото, а ЕС беше първата икономическа общност, която въведе трансгранична търговия с емисии. Последваха я много други страни, както и някои щати от САЩ, обясни в предаването „Зелената..

публикувано на 30.12.20 в 11:36

Защо ЕС иска да бъде глобален лидер в борбата с климатичните промени

Причината за всички глобални климатични споразумения е най-мащабното предизвикателство на нашето време – борбата с климатичните промени – с това уточнение започна разговорът с Илин Станев, съветник по политическите анализи към представителството..

публикувано на 29.12.20 в 12:15

Европейските лидери се споразумяха за намаляване на парниковите газове с 55%

Лидерите на европейския съюз се споразумяха за намаляване на парниковите емисии с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това решение коментираме в „Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора“ с Юлиан Попов - политически..

публикувано на 16.12.20 в 17:01
Румяна Грозева

Зелената сделка - посоката за развитие на всички икономически сектори

Зелената сделка е програмата за развитие на ЕС за следващите години в дългосрочен план, която цели създаването на все по-щадящи природата индустрии във всички сектори на икономиката. Приемаме Зелената сделка като зелената линия на развитие в..

публикувано на 09.12.20 в 08:40

Парижкото споразумение и европейските договорености

След като действието на Протокола от Киото приключва в края на 2020 г., регулацията на количеството парникови газове в атмосферата и търговията с емисии би трябвало да се подчиняват на Парижкото споразумение, което е ратифицирано и от България...

публикувано на 02.12.20 в 08:00
Антоанета Йотова, климатолог

Как България печели от търговията с единици парникови газове

Протоколът от Киото въвежда регулации за част от парниковите газове, които не трябва да се бъркат с вредните емисии. Парниковите газове са съставки на атмосферата, а не вредни емисии. Замърсителите на атмосферата са обект на други регулации...

публикувано на 25.11.20 в 14:10

Протоколът от Киото - началото на търговията с емисии

Протоколът от Киото е международно спразумение, прието в Киото, Япония през декември 1997 г. в допълнение към Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКОНИК). Това е международно споразумение за контрол над глобалното..

публикувано на 18.11.20 в 12:47