Пръснало се по южните склонове на мистичната Сакар планина село Йерусалимово буди интереса на много от нас, които в последните години се обърнахме към историческите забележителности , архитектурните паметници и природните  красоти на България. А името му веднага се свързва с Гроба господен в Йерусалим. Двете малки рекички преминаващи през  него се сливат недалеч от Марица в р. Йерусалимова. В околностите му скалните образования и мегалити са неповторими – могат да се видят само тук и в района на Тополовград, а много от тях пазят следи от тракийските култове по тези земи, но са все още неизследвани.

 На влизане в селото метален кръст го закриля, а точно до него кипрото параклисче  „Вход Господен в Йерусалим  посреща жителите и гостите от 2015 г. насам. В центъра на селцето ме очакват 73 годишната Кръстина Генева, 60 годишният Георги Колев, усмихнатият 80- годишен Добри Добрев и кметският наместник Георги Иванов. И разговорът започва с отговора на най-възрастния – дядо Добри на въпроса откога живеят в Йерусалимово. През 1906 г., когато Хаджи кьой се преименува с царски указ в Йерусалимово, кмет е бил дядото на днешния кмет - Добри Делев Иванов, който има немалка заслуга селото да получи това име, казва с гордост Георги Иванов.

Като правя връзката с Гроба Господен – светият град за три религии, няма как да не попитам защо и от кога селото носи това име. В отговора си Добри Добрев  и Георги Колев казват, че 80% от хората в селото са вярващи християни, възпитанието във  Исус Христос идва от поколения и се предава във всяко семейство от бабите и дядовците на бащите и майките, а от тях на децата. Тук църквата никога не е преставала да бъде действаща, дори когато в социализма преследваха вярващите и много храмове бяха затворени, разрушени и осквернени.  Местните хора се гордеят с това и с историята на църквата си, за която не знаят кога е положен първият камък, но историята им пази датата на освещаването й – Великден, 1837 г. От тогава до днес хората даряват пари и труд за божия храм и за построяването на параклиса  на входа на селото. Моите домакини разказват как са посрещали Великден като деца. Всяка къща боядисва яйцата преди изгрев слънце в четвъртък или събота сутринта. Жените месят козунаци, в петък всички присъстват на Царските часове и минават под плащаницата за опрощение на греховете. В  събота привечер цялото село се стича в двора на църквата „Св. Димитър“ за службата и след Възкресението Христово, хората си казват „Христос возкресе!“ в отговор „Воистина возкресе“ и с великденско яйце и козунак се поздравяват. Всеки отнася благотворния огън в дома си. А на следващата утрин, всяка махала пече агне в обща пещ и на обяд всяко семейство се събира на празничната трапеза. „Младите отиват при кумовете с кулак, баница, пет яйца, лимон и шише вино. Това беше най-хубавото, най-благословеното да  посрещне кума кумеца и кумицата. На мръкване всички излизат да се хванат на хорото в съпровод на песни“, разказва Кръстина Генева и запява.  На втория и третия ден на Великден, всички излизат следобед на мегдана и се хващат на хорото. “Тия дни не се похваща работа и ги наричаха  разтурен понеделник, разтурен вторник, чак до петък!“, спомня си и дядо Добри.

Кметът Георги Иванов разказва, че в селото два пъти е идвал палестински посланик, който е дарил средства за храма и за построяването на чешма. Идвали са и членове на еврейското дружество „Шалом“ от Бургас, с което връзките продължават и до сега. А днес в селото живеят и български турчин от Силистра и турчин от Одрин. Не само някогашните и днешните хаджии оправдават името му Йерусалимово, а и странното  съжителство и пресичане на пътищата на хора с трите световни религии.

 А срещата ни завършва с молитвата, която йерусалимовци са отпарвили и на Гроба Господен в свещения град Йерусалим и днес на Възкресение Христово- за здравето и доброто на семействата им, на селото, на България и за целия свят. За мир и да възтържествува доброто между човеците.