Първите опити започнала в дома си, под навеса. Видели ги съседите и я помолили да изрисува и тяхната стена към улицата. Освен стената си белосали и оградата, за да "отворят" по-голяма платно за рисуване. И така, малко по малко, ден след ден, година след година, надписите със съдбовни за България дни, ликовете на владетели и възрожденски будители запълвали пространството на стените, оградите, къщите и дуварите...Пламенните слова по зидовете и днес се радват на одобрение, а някои от тях събуждат горчиви сълзи в очите на стари и млади, признава авторката им.

Това е част от новата история на село Искра. В края на 1670 или началото на 1671 година известният турски пътешественик Евлия Челеби на път от Асеновград за Одрин минава през село Папаз (Попово). Това е първото споменаване на днешното село  в документи, а с името Искра е преименувано през 1950, в чест на загиналата партизанка Клара Аврам Ешкенази, разказа още Неделя Босева, която тези дни ще реставрира част от надписите, повредени от водата и яркото слънце, ще допише думите от химна на Стоян Михайловски за двамата братя Кирил и Методий, защото тези думи са "най-хубавото стихотворение, превърнато в песен, което възражда душата", а в навечерието на 24 май ще нарисува и славянските първоучители.

Интервюто с Неделя Босева може да чуете в прикачения звуков файл: