На 28-ми юни Съветът на ЕС гласува окончателното одобрение на европейския климатичен закон.

Европейският климатичен закон е политика, която се готви отдавна и е една от ключовите във връзка с климата в мандата на настоящата Европейска комисия, коментира Генади Кондарев, главен експерт по климатичните политики за Централна и Източна Европа в международната организация Е3G.

В края на миналата година бяха приети по-амбициозни цели по отношение на съкращаването на емисиите от парникови газове на ЕС като междинна цел до 2030 г. Целта беше повишена от 40% спрямо нивата от 1990 г. на 55%. Целта на ЕС е да постигне пълна климатична неутралност до 2050 г. Приемайки този закон, има възможност да се върви напред с ясни политики, които са задължителни за всички страни членки. В рамките на допълнителни подинициативи, които се очаква съвсем скоро да бъдат представени, ще стане ясно всяка страна какви задължения има за съкращаване на емисиите.

България е единствената страна, която в рамките на Съвета на ЕС, на който се гласува климатичния закон, гласува с въздържание. Това не променя нищо, коментира Генади Кондарев.

Европейския климатичен закон е факт и ние като страна членка трябва да се съобразяваме с него. По начина, по който работи европейското законодателство, това че някой се въздържа не променя общото задължение на държавите. Това, което мен ме притеснява, е неясният дипломатически сигнал, защото много малко коментари бяха дадени от нашите делегати след това. Те посочиха, че законът не отговаря на интересите на страната за извършване на прехода, но точно как – очакваме повече аргументи от правителството. Все пак в края на миналата година България подкрепи повишаването на целта за намаляване на емисиите. Дори страни като Полша подкрепиха закона.

Преходът към нисковъглеродна икономика и чиста енергетика няма как да бъде спрян. Това е част от вълната на технологичните и пазарни промени, каза още Генади Кондарев.

С плащането на цената за замърсяване, става все по-скъпо да произвеждаме от класическите енергийни източници и все по-евтино - от новите. Много страни  в региона взеха правилното решение да се оттеглят от въглищата и да търсят начини да постигнат много по-висок дял от възобновяемата енергия в енергийния си микс.

В Гърция – последна новопостроена централа на въглища трябва да промени горивната си база към 2028. Унгарците първо бяха избрали по-късна дата, но после затварянето на тяхната единствена въглищна централа беше изместено за 2025 г. Словакия определи 2023 г. Румъния – 2032 г.

Още страни членки на ЕС на изток ще обявят своя изход от въглищата буквално в следващите седмици и месеци. Говори се, че страни от Западните Балкани, които не са страни-членки на ЕС също ще обявят изход от въглища.

България и Полша остават двете страни, в които този процес не напредва.

Много страни започнаха да гледат на темата смислено ли е да се обръщаме към преоборудване на въглищните централи в газови мощности. Това се прави с много внимание, защото ръстът на цените на въглеродните емисии ще направи само след няколко години и газовите мощности скъпи и неизползваеми. Те са гъвкави мощности, но дават много скъпа енергия. В последната версия на Плана за възстановяване и устойчивост правителството е завишило неимоверно плановете за газификация на ТЕЦ. Това е инвестиция, която ще се реализира след няколко години, ние ще ги придобием само няколко години преди да станат неизползваеми като цена.

А алтернативите са на пазара. Гърция има планове към 2030 г. в енергийния си микс да има 60% енергия от възобновяеми източници, Румъния залага 50%.

Ние сме по средата между двете държави. Не мисля, че сме много по-различни от гледна точка на условия да произвеждаме подобна енергия, нито технологично разполагаме с нещо по-различно, но залагаме 30% възобновяема електроенергия. Тези цели сега ще се променят с новите цели на ЕС, които ще бъдат анонсирани в средата на юли.

Най-важният въпрос е какво се случва с хората, които в момента са заети в производството на електроенергия от въглища.

Затова диалогът трябва да е широк, а в момента много от преговорите се водят на закрити врати. Какво правим с хората и с икономиката на регионите е основния проблем. Ако газифицираме всички ТЕЦ, това биха били едни централи, които нямат нужда от Мините, където в момента работят 7 хиляди човека. Второ -  няма да имат нужда от всичкия този персонал, защото ТЕЦ на газ може да се управлява буквално от мобилен телефон от разстояние.

Новите енергийни източници могат да дадат хляб на много повече хора. В момента има средства и възможности да се окаже финансова и техническа помощ на регионите в преход, за да намерят своите решения. Един регион, който разчита само на един вид индустрия е уязвим.  

Енергетиката е един от първите сектори, които трябва да бъдат декарбонизирани в следващото десетилетие. След това предстои същия процес и за други сектори като транспортния, коментира още Генади Кондарев.

Цялото интервю с Генади Кондарев можете да чуете в прикачения звуков файл.