Конкретен казус с отказана регистрация на листа с кандидати за народни представители в Районната избирателна комисия в Стара Загора стана повод за експертни анализи през седмицата, а в основата на проблема стои един електронен подпис. Пред Радио Стара Загора и БНР  Георги Димитров, който е първият с професорска степен в областта на правото на информационните и комуникационни технологии в България и представител на Международната асоциация по право на информационните и комуникационни технологии  ItechLawAssociation се ангажира да разтълкува спорния случай, който постави множество въпроси в публичното пространство.

Той определи като „неправилен“ начина, по който е приложен законът от страна на РИК – Стара Загора и ЦИК. Проф. Димитров се аргументира с други два законодателни акта с по-висока правна тежест. Припомняйки императивния характер на регламента като законодателен акт за всички държави членки на ЕС, проф. Димитров визира текстове от Регламент№ 910/2014 на Европейския парламент, по силата на който квалифицираният електронен подпис /КЕП/ е приравнен по правни последствия на саморъчен подпис. В подкрепа на думите си той се позова и на действащия у нас Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Казусът поставя въпроса за усъвършенстване на българското законодателство. В унисон с правото на ЕС и в епохата на дигитална трансформация, ревизия на нормативната уредба става все по-необходима, за да се избегне неправилно тълкуване и правоприлагане при други спорни случаи в бъдеще, категоричен бе проф. Димитров.

Документи, подписани с електронен подпис, но разпечатани на хартиен носител имат ли правна стойност или са валидни само в дигитална среда? Какво представлява електронният подпис и къде намира приложение? Отговорите от проф. Димитров в приложения звуков файл: