Когато приключва Руско-турската освободителна война и се установява първото общинско управление на Стара Загора в освободените български земи от декември 1879 г., в лицето на кмета Стефан Салабашев и членовете  Димитър Макаков, Васил Златев и Иван Черепов взима решение да възстановят рада и да върнат блясъка му отпреди опожаряването. „С помощта на управителя на Източна Румелия Алеко Богориди осигуряват 150 00 лв. за изграждането на къщи за вдовиците и жилища за децата сираци от войната. Допълнително са осигурени 100 000 гроша от градската управа и се отделят безвъзмездно общински парцели за целта. На всяка жена се дават по 25 лири за построяването на къщи, защото след погрома са останали едва 110 сравнително  годни за обитаване къщи. Т.нар. тектони, майстори стоители от Габрово, Дряново и Трявна изграждат са 310 нови постройки и две общежития, в които се настаняват 700 вдовици с децата им.“  Това разказва Галентин Караславов, директор  на Държавния архив в Стара Загора. Решението е първият акт на милосърдие – градът и жителите му подават ръка на социално слабите, останалите без подслон техни съграждани.  През 1880, 1884 и 1885 г. възникват първите благотворителни и културно-просветни дружества в Стара Загора, които почти до средата на 20-те години  на миналия век надхвърлят 25 . Те по всякакъв начин се стремят да помагат на хора изпаднали в беда.  Най-влиятелното сред тях е създаденото от Теофано Попова благотворително дружество „Добрий Самарянин“  на 3.03.1899 г. В устава му е записано, че  "се създава за да организира  сиропиталище за деца без родители и без всякаква материална издръжка  и старопиталище за подпомагане и лекуване на бедни и болни стари хора " Дружеството има почетен председател, подпредседател и касиер. Отварят се клонове в околийските центрове, в които да се издирват такива деца и да се подпомага дейността на сиропиталището. В един от първите си отчети Теофано Попова посочва “…..като първия полюс на страданието –жалките, останали без бащи и майки сирачета, които носят в себе си не едно , както старостта извехналото тяло, а са извор на сила, на младост и на надежден живот…“ В устава се изброяват начините за набиране на средства, как се разходват, как се осчетоводяват и прехвърлят финансовите активи, останали от  едната в другата година. Посочва се, че в касиера за спешни нужди в наличност могат да бъдат само 300 лв. "В два от членовете се упоменава какво и колко пъти дневно ядат децата, как се обличат.", допълва Галентин Караславов.

 Сред дарителите на „Добрий самарянин“ са заможните и богати граждани -  банкерите Злати и Никола Златеви, индустриалецът Генчо Любенов -  собственик на спиртоварна, Костаки Попович, Коста Жеков, Пенчо Калпакчиев – кмет на Стара Загора, Донка Димчева и Христо Тодоров. Захари Иванов дарява средства за фонд за обучение на деца, които да получат добро образование за да се върнат като учители и възпитатели в сиропиталището и в работилниците към него. Непосредствено преди смъртта си цялото си имущество – движимо и недвижимо, Теофано  Попова завещава на дружеството, което възлиза на 150 000 тогавашни лева. Това сторил и синът й Васил Попов, който загинал трагично.

 Цялото интервю с директора на Държавния архив в Стара Загора Галентин Караславов чуйте в звуковия файл.