Избори за президент - втори тур
Данни на ЦИК
при обработени 100% СИК протоколи
66.72%
31.80%
Румен Радев
Анастас Герджиков
Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

След срещата в Глазгоу:

Георги Стефанов: Световните лидери със специален фонд за адаптиране към измението на климата

Георги Стефанов
Снимка: WWF

През уикенда приключи климатичната конференция COP26 в Глазгоу, към която в продължение на две седмици бяха приковани очите на световната общественост. Форумът изпълни основната си заявка „да даде тласък за ограничаване покачването на температурите с 1.5℃“. Финалното споразумение беше договорено с общите усилия на световните лидери, преговарящите делегати и десетки хиляди активисти и доброволци от климатичното движение, както и с активното участие на природозащитната организация WWF.  “Споразумението е обнадеждаващо, но ни чака още много работа, за да превърнем политическите обещания в реални закони за държавите по света. България, например, е подписала договор, че ще намали въглеродните си емисии с 55 % до 2030 г., а до средата на века ще се превърне във въглеводородно-неутрална икономика. На практика обаче, управляващите не поемат конкретен ангажимент как да се трансформират енергийния, транспортния и земеделския сектор, за да можем наистина да отчетем напредък в тази сфера”, коментира ръководителят на практика „Климат и енергия“ във WWF България Георги Стефанов, който представи организацията на COP26. 

На форума бяха постигнати и няколко допълнителни, но много важни споразумения, коментира Георги Стефанов. Той маркира най-важните постижения от срещата. Близо 130 държави, представляващи 90% от световния горски фонд, се споразумяха да спрат обезлесяването и загубата на гори до 2030 г., както и да инвестират във възстановяване на гори и устойчиво земеползване. Над 100 държави се включиха в споразумение за съкращение с 30% на емисиите от парниковия газ метан до 2030 г., като ограничат изтичането на газа от нефтени и газови сондажи и реформират селското стопанство.

Неочаквано, САЩ и Китай излязоха с декларация за общи действия в сферата на климата през следващото десетилетие. На срещата беше поставено началото на нов Алианс за отказ от петрола и газа в близко бъдеще.

В Глазгоу за първи път страните поставиха и темата за глобален пазар на въглеродни емисии подобно на Еврейската схема за търговия с емисии.

България като част от Европейското семейство и ЕС е част от развитите държави, които трябва да поемат сериозни ангажименти за намаляване на климатичните промени. ЕС е водещ двигател на всички преговори за по-сериозни и конкретни ангажименти от страните. ЕС единствен има законодателство, което ясно е разписало целите за отказ от въглищата в своя Зелен пакт и своята Зелена сделка, която предвижда отказ от въглищата до 2050 година. Но дори и Съюзът се опитва да обясни на много от своите членове важността на бързите действия за предотвратяване на климатичните промени. Климатичните промени ще засегнат всички страни, въпросът е че по-богатите ще могат вероятно да платят своите щети, докато по-бедните развиващи се страни няма да успеят. Това означава и в двата случая обаче загуба на природа, на храна и препитание, на дом, загуба на човешки животи.

Трябва да бързаме, защото количествата на емисиите, отделени от човека и човешките дейности отдавна надхвърля капацитета на екосистемите за поглъщане на парникови газове, и именно това е основаният риск и цена, която човечеството може да се наложи да плати. България попада в този географски пояс, който е силно засегнат от покачването на температурите и е възможно ние да сме изправени пред ръба на непосилна цена и стойност от изменението на климата, което означава, че нашата страна трябва да действа про-активно, а не пасивно по тези теми, припомни Георги Стефанов. По думите му срещата в Глазгоу означава също ускорен енергиен и справедлив преход във въглищните райони, където трябва да се създадат иновативни работни места, чрез които да се преодолее както кризата с енергийно бедните домакинства, така и да се даде възможност на желаещите да произвеждат собствена зелена енергия. Не на последно място, означава адаптация на българските градове и природа, опазване на горите и влажните екосистеми и внедряване на решения, базирани на природата и поглъщащи въглероден диоксид.



Още от категорията

В Плана за възстановяване са заложени средства и за кръгова икономика

Кръговата икономика или повторното използване на продуктите, материалите и ресурсите или удължаването на жизнения им цикъл е един от акцентите на европейския зелен пакт. В момента 45% от емисиите на вредни вещества в световен мащаб идват..

публикувано на 01.12.21 в 12:19

ЕК още анализира да включи ли газа и ядрената енергия в зелената таксономия

Европейската комисия (ЕК) все още няма решение дали природният газ и ядрената енергия да бъдат признати като устойчиви енергоизточници и да бъдат включени в зелената таксономия. Това стана ясно по време на семинар за журналисти, организиран от..

публикувано на 26.11.21 в 13:53
Министерски съвет

Екоорганизации настояват за климатичен вицепремиер

Длъжността Вицепремиер по климатичния преход и зелената трансформаци я ще стимулира предприемането на незабавни спешни мерки, както и ще работи за дългосрочна реформа, която да гарантира, че България ще заеме водещо място в европейския зелен дневен..

публикувано на 24.11.21 в 09:24

ЕС засилва контрола над продукти, свързани с обезлесяването и деградацията на горите

Над 19 млрд. долара ще бъдат вложени за спиране на изсичането на горите по света. Това предвижда първото голямо споразумение, сключено по време на срещата на върха за климата в Глазгоу.  България е една от 130-те държави, които се ангажираха с..

публикувано на 19.11.21 в 15:01
Юлиан Попов

Поетите национални ангажименти са успех за конференцията за климата в Глазгоу

В  минутите на „Зелената сделка“ разговаряме с Юлиан Попов, политически съветник на Европейската климатична фондация, а темата е продължаващата конференция за изменението на климата в шотландския град Глазгоу. Форумът продължава до 12 ноември, но..

публикувано на 10.11.21 в 11:50

Хората от комплекс "Марица-изток" имат нужда от ясен план и откровен диалог

Общинският съвет на Стара Загора прие Декларация за бъдещето на Минно-енергийния комплекс „Марица изток“ на 12-ти октомври на извънредно свое заседание. В документа се настоява правителството да разработи Програма за плавен преход поне до 2050 г...

публикувано на 13.10.21 в 08:05
 4-ти форум на кметовете, ангажирани за справедлив енергиен преход се проведе в Стара Загора

На финална фаза са териториалните планове за справедлив енергиен преход

В края на септември Стара Загора бе домакин на 4-ти форум на кметовете , ангажирани за справедлив енергиен преход. Двудневното събитие събра еко и енергийни експерти, представители на общини и български и европейски институции, а темата беше..

публикувано на 06.10.21 в 15:52

Индустриална зона и липса на корупция са част от решенията за трансформация на региона на "Марица-изток"

В изпълнение на свое обещание към синдикатите министрите на икономиката и на финансите Кирил Петков и Асен Василев се срещнаха с техни представители, както и с представители на централите, ръководството на "Мини Марица-изток", кмета на Раднево..

публикувано на 15.09.21 в 10:12

Застрахователните компании увеличават цените си за минната индустрия

Куба Гоголевски е старши координатор кампании в полската фондация по проблемите на околната среда RTON, част от световната мрежа Insure Our Future от 2018 г. Организациите влагат усилия да приравнят политиките в застрахователната индустрия..

публикувано на 08.09.21 в 08:10
проф. Дария Владикова и ректора на Тракийския университет доц. Добри Ярков

Експерти по зелен водород питат гражданите какво знаят за технологията

В първото издание на рубриката „Минутите на Зелената сделка с Европа директно Стара Загора“ след ваканцията разговаряме с проф. Дария Владикова от БАН, председател на Българската асоциация - водород, горивни клетки и съхранение на енергия, част..

публикувано на 01.09.21 в 12:39
Подкасти от БНР