Съвременната геополитическа ситуация ускорява процеси, които вече са в ход, но без да променя фундаментално плановете на ЕС да гради чиста икономика. Изявлението, направено от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, ЕС да спре постепенно вноса на газ, петрол и твърди горива от Русия до 2027 година, потвърждава абсолютната отдаденост на Общността към мащабен план за модернизация на европейската икономика и за подобряване на нейната конкурентоспособност. Това заяви в пространно интервю за Радио Стара Загора и БНР Радослав Димитров, професор по международни отношения в Университета Саймън Фрейзър (SFU) в Канада.  По думите му в краткосрочен план това ще означава значително повишение на цената на енергията, защото руските горива все още имат принос в европейската енергетика. В дългосрочен - изявлението е логично и съвместимо с плановете за драстично намаляване на емисиите с 40% до 2030 г., и тяхното елиминиране до 2050 г., смята анализаторът с 20-годишен опит в ООН, участвал в преговорите по Парижкото споразумение за климата и в делегацията на ЕС и България за климатичните промени.

• Фон дер Лайен представи пред евролидерите планове за енергийна независимост на ЕС

В отговор на въпрос той подчерта, че конфликтът в Украйна няма да се отрази на плановете за постигане на въглеродна неутралност на Стария континент до 2050 г., но финансовата криза, причинена от пандемията, доведе до редуциране на бюджети и ръст в цените. Тези последици може да забавят процеса към чиста икономика, допусна проф. Димитров. В разговора той отбеляза фундаментален за България проблем. У нас все още има сравнително ниско ниво на разбиране, че ЕС е абсолютно отдаден на политиката на енергиен преход. 

„Това послание е едно доказателство за това, че бъдещето е в зелената енергетика и ние трябва да направим този преход. Ядрената енергетика е една от основните алтернативи, наред с другите зелени източници на енергия. България може да смекчи удара, като предприеме бързи действия, за да се включи в енергийния преход с всички възможни алтернативи“.

Проф. Димитров определи като „интересна идея“ предложението, лансирано от президента Румен Радев, България да е домакин на преговори между Русия и Украйна. В същото време изрази скептицизъм, защото страната ни няма традиция да бъде неутрален посредник в международната дипломация за разлика от скандинавските държави. 

„По принцип във външната политика България е много пасивна, особено пък да проявяваме такава инициатива в голям конфликт би било, според мен, много изненадващо за много наблюдатели. Не е изключено, но не знам доколко е реалистично“.

• Радев: България би могла да е домакин на преговори между Путин и Зеленски

Попитан задава ли се нов световен ред и какво се вижда на хоризонта, той отбеляза:

„На хоризонта виждаме една Русия, която много ясно и агресивно отстоява мястото си в световната политика. И на практика заявява, че няма да се поколебае да действа в своя регион, както сметне за нужно. Това е една нова увереност, която е значима сама по себе си. Още по-значима е реакцията на Запада. Това, което виждаме е, че на практика НАТО решава да не се намесва директно в конфликта. Те отстъпват по някакъв начин от Русия, независимо от това какво се говори, действията показват сами по себе си“.

Професорът прогнозира, че ще навлезем в епоха с много повече полюси в световната политика. Коалицията БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) ще предприема по-смели действия в бъдеще. 

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• С проф. Радослав Димитров разговаря Таня Балабанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.