Чували ли сте за масло от орехи? А опитвали ли сте?
Допреди сто -сто и петдесет години, така нареченият "шарлан" от орехи е бил достъпно и популярно масло, което се е използвало буквално във всяко домакинство. А в Казанлъшко и по-специално в село Енина, производството на шарлан от орехи е било и семеен бизнес.
Работилницата, в която се произвеждало то, се нарича "яхна" или "яхнаджийница". И благодарение на Исторически музей "Искра" в Казанлък, в старата част на града - Тюлбето, гостите и жителите на Казанлък могат да се върнат назад във времето и да видят как се е произвеждало маслото от орехи.
Технологията не е била много проста - минавала е през четири етапа. Първото, разбира се, са орехови ядки, първо качество. Те се изпичали в пещ и след това се стривали фино на брашно с воденични камъни. За задвижването им се ползвала животинска впряга - магарета или кон. Любопитното е, че за да не се завърти свят на животното, се слагала качулка на очите му. След като брашното от орехи станело готово, се подгрявал казанът. В него се варяла сместа от вода с орехово брашно, до сгъстяването й. Получената смес се насипвала във вълнени чували, а те се пресовали. И в резултат на пресоването, изтичало маслото от орехи. А останалата смес се превръщала във вкусен орехов тахан.
Цялата тази дейност била енергоемка, започвала от октомври - ноември. Полученото масло се съхранявало в специални делви, вкопани в земята, за да се запазят качествата му. А в Казанлъшкия край производителите държели на качеството - заради това ореховият шарлан си пробил път до големите градски пазари, дори преминал границата на България.
Какво превърнало този вид поминък в музеен експонат? Както и други любопитни подробности можете да чуете в интервюто с Момчил Маринов, директор на Исторически музей "Искра" в Града на розите.
Доскоро съседите на Даниела и Димитър Димитрови чуваха от горния етаж звуците на виола и тромбон, но от няколко дни музиката е придружена от много по-висок тон – плач. Да, музикалното семейство вече свири в „състав“ от петима. Даниела и Димитър са горди..
За 54 път тази година Стара Загора ще се превърне от утре в столица на оперното и балетното изкуство. А догодина под Липите най-старият извънстоличен Оперен театър в България ще чества вековен юбилей. Две години преди първата оперна постановка –..
Нова страница за нас. Така определи изпълнителката Невена Цонева творческия път, по който самостоятелно поемат с барабаниста Венко Венков. Тя сподели, че тепърва се учат да достигнат до хората, чрез своя собствен стил музика. Невена Цонева счита,..
Бюст-паметник на Димитър Наумов ще бъде открит в събота в едноименната Професионална селскостопанска гимназия в Садово, съобщи директорът на учебното заведение Димитър Йорданов. От 2023 година школото носи името на видния старозагорски общественик, а..
Знаете ли кой е най-старият дърворезбар в България? Той е на 91 години. Живее в Павел баня, в къща, строена през през 1912 година. Името му е Иван Бубев. Той е Майстор. Може да "извади" от камъка птица, овен, грозде, да превърне желязото в..
На 13 ноември отбелязваме Световния ден на Добрината. Традицията е от няколко десетилетия. Тя води началото си от 13 ноември 1998 година. Тогава Токио става домикин на Първата конференция на Световната организация по доброта. Форумът приема и Декларация..
Община Стара Загора и Центърът за подкрепа за личностно развитие обявяват началото на традиционния конкурс за изработка на сурвачки „Сурва, весела година". До 6 декември ученици от I до VII клас могат да се включат и да покажат творческите си умения и..
В Зоопарк Стара Загора бе проведено обезпаразитяване на животните от 4 до 8 ноември 2024 г. В процеса са участвали д-р Найден Илинов, ръководител на зоопарка, проф. д-р Цветан Чапръзов от Ветеринарномедицински факултет на Тракийски Университет, гл.ас.д-р..
Икона на Свети Мина , по-стара от църквата, в която се намира, пази катедралният храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец и Свети Цар Борис - Михаил" в Стара Загора. Иконата на Свети Мина е от 1830-1840 година. Преди да бъде пренесена в..
Изкуственият интелект (AI) ще играе ключова роля на пазара на труда през 2025-та. Все по-масовото му навлизане води до дълбоки трансформации, защото катализира промени, които засягат работния процес. Немалко професии и работни места с преобладаващо..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net