Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Нови регулации дават тласък на въглеродното и биоземеделието в ЕС

Асим Адемов
Снимка: БГНЕС



Евродепутатът от групата на ГЕРБ/ЕНП Асим Адемов говори в „Минутите за Зелената сделка“ за предизвикателствата пред ЕС в борбата с климатичните промени в контекста на Общата селскостопанска политика (ОСП), мерките и действията, които европейските институции предприемат.

Акценти в разговора:

  • Нов регламент прави крачка към напредъка в биоземеделието и намаляване употребата на пестициди
  • Регулаторна рамка дава тласък на въглеродното земеделие 
  • Интересите на земеделските стопани са в центъра на новата ОСП. В ЕС функционират около 10 милиона ферми, а селското стопанство и хранителният сектор осигуряват близо 40 милиона работни места
  • Селското и горското стопанство допринасят за опазването на климата и са първият сектор, който има потенциал да стане неутрален по отношение на климата
  • Очаквам след 20 години да има много по-развит пазар за т.нар. „нови храни“, основани на повече растителни и алтернативни източници на протеини
- Г-н Адемов, как ще се променя общата селскостопанска политика на ЕС в дългосрочен план, за да се постигне справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система?

За да разберем по-добре ролята на ОСП и мястото й за постигане на справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система, нека да ви пренеса накратко в исторически план - към корените на тази най-стара и същевременно най-бързо променяща се общностна политика на ЕС.

Наскоро (6 юни) отбелязахме 60 годишнината от основаването на ОСП. Тя възниква през 1962 г. с цел да осигури постоянно снабдяване на европейските граждани с храна на достъпни цени и да гарантира приемлив жизнен стандарт на земеделските производители от ЕС. Началото на ОСП е мотивирано от желанието на следвоенна Европа никога повече да не се допуска всеобщ глад и недоимък, какъвто континента изпитва по време на Втората световна война и непосредствено след това. В изобилието на храни, което имаме днес, това може да звучи далечно и странно, но за съжаление е било реалност за нашите предци и затова трябва да отчетем значението на ОСП за гарантиране на продоволствената ни сигурност вече повече от половин век. А това важи с още по-голяма сила днес - в условията на кризата, предизвикана от руската агресия и война в Украйна.

Както споменах, ОСП е една от най-бързо развиващите се и в този смисъл „модерни“ политики на ЕС. През годините ОСП преминава през поредица от реформи, насочени към премахване на връзката субсидии-производство и насочване на подкрепата директно към земеделския производител (директна подкрепа на доходите на фермерите). С всяка следваща реформа ОСП става все по-пазарно ориентирана и конкурентоспособна, като същевременно интегрира социалното и екологично измерение (жизнеспособни селски райони, борба с климатичните промени, качество на храните, хуманно отношение към животните и др.).

С последната реформа, която одобрихме в края на миналата година, ОСП ще се бори още по-решително с климатичните промени и намаляването на емисиите от парникови газове за постигане на целите на Европейския зелен пакт и стратегията „От фермата до трапезата“. Новата ОСП, освен по-екологосъобразна, ще бъде гарант за икономическата и социална устойчивост на земеделските стопани и на селските райони. Въвеждането на задължително преразпределително плащане в полза на малките и семейните земеделски стопанства, както и допълнителната подкрепа за младите фермери, са необходима инвестиция в бъдещето на сектора.

За първи път говорим и за преход към устойчиви хранителни системи с помощта на ОСП и стратегията „От фермата до трапезата“, т.е. такива, които щадят околната среда и същевременно гарантират безопасни, качествени и достъпни храни за европейските граждани.

Но може би най-големият успех на новата ОСП, който успяхме да защитим от името на Европейската народна партия е, че поставихме интересите на земеделските стопани в центъра на новата политика. В ЕС функционират около 10 милиона ферми, а селското стопанство и хранителният сектор осигуряват близо 40 милиона работни места - това е безценен ресурс, който трябва да съхраним и да развиваме.

Изключително се радвам се, че успяхме да защитим продължаването на преходната национална помощ и обвързаната подкрепа - два изключително важни инструмента, които частично компенсират по-ниските нива на подпомагане в държави като България и имат важен социален ефект в селските райони.

- Раждат се и нови концепции - за развитие на нисковъглеродно земеделие, за комбиниране на селско стопанство и фотоволтаични инсталации. Ще бъдат ли интегрирани в зелените политики на ЕС, какви са настроенията в Брюксел?

- Тези концепции са част от Зелената сделка и тепърва предстои да бъдат по-добре разяснени на фермерите и приложени на практика. Разбира се, за да има интерес от прилагането им, земеделските производители трябва да намерят и подходящ финансов стимул, т.е. да се предвидят публични средства и частни схеми (напр. чрез пазари на въглеродни емисии) за интегрирането им на ниво земеделско стопанство. Ще дам пример с въглеродното земеделие.

Въглеродното земеделие се отнася до практики за управление на земеделските стопанства, които имат за цел да осигурят смекчаване на последиците от изменението на климата в селското стопанство. Това включва отстраняване на въглерод (улавяне и постоянно съхранение на въглерод в почвите и биомасата), избегнати емисии (предотвратяване на загубата на вече складирания въглерод) и намаляване на емисиите (т.е. намаляване на емисиите на парникови газове под настоящите стойности).

Улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи увеличава поглъщането на въглерод, като често осигурява важни съпътстващи ползи за биологичното разнообразие и други екосистемни услуги. Добри практики в тази посока са залесяването, агролесовъдството, използване на междинни култури, защитни насаждения, консервационна обработка, защита на почвите, оставянето на земя под угар, възстановяване на торфища и влажни зони и др.

През декември Комисията публикува „Инициатива за въглеродно земеделие“, а през 2022 г. ще разработи регулаторна рамка за сертифициране на поглъщанията на въглерод, като и двете имат за цел да предложат стимули на земеделските стопани за увеличаване на въглеродното земеделие в рамките на ЕС.

За да бъде успешно увеличаването на мащаба на улавянето на въглероден диоксид чрез земеделски методи и за да се създадат дългосрочни икономически перспективи в Европа, ще бъде от съществено значение да се стандартизират методиките и правилата за мониторинг, докладване и проверка на количествата уловен или освободен въглерод.

- Води ли изменението на климата до диверсификация на отглежданите култури и нови подходи в земеделието на Стария континент?

- Борбата с климатичните промени е водещият мотив на Европейската комисия да поеме по пътя на Зелената сделка и да одобрим първото в ЕС климатично законодателство, което сега допълваме с конкретни ангажименти чрез новия законодателен пакет „Готови за цел 55“.

В областта на земеделието ще се работи все по-усилено върху подобряване качеството на почвите, развитие на въглеродното земеделие и по-ниската употреба на химически пестициди и торове, както и на антибиотици в животновъдството.

В рамките на ОСП почти една трета от средствата ще бъдат насочени към т.нар. еко-схеми и зелени инвестиции. Диверсификацията на културите е една от полезните практики за подобряване качеството на обработваемите площи, но далеч не е единствената. Сред потенциалните селскостопански практики, които държавите членки следва да включат активно в националните си стратегически планове, може да отбележим практики за биологично земеделие, агроекология, като сеитбооборот с бобови култури или нискоинтензивна система за отглеждане на добитък. Освен това те включват и улавяне на въглерод, например консервационно земеделие или екстензивно използване на постоянно затревени площи. Други селскостопански практики, които биха могли да бъдат подкрепени от екосхеми, включват прецизно земеделие или използването на фуражни добавки за намаляване на емисиите от ентеричната ферментация, и животновъдни практики в полза на хуманното отношение към животните и/или намаляване на нуждите от антимикробни вещества.

- Какви храни ще консумираме в ЕС след 20 години? Какви тенденции могат да се откроят?

- Целта за климатична неутралност към 2050 г. изисква промяна на цялостния модел, по който работи агро-хранителната ни верига и преминаването към устойчиви хранителни системи. Затова ЕС прие амбициозната стратегия „От фермата до трапезата“, изпълнението на която ще допринесе за производството на по-чисти и качествени храни. Някои от конкретните цели, заложени в стратегията до 2030 г., предвиждат: намаляване с 50% на употребата на химически пестициди и антимикробни средства, намаляване с поне 50% на загубите на хранителни вещества, намаляване на употребата на торове с поне 20%, както и поне 25% от земеделските площи да преминат към биологично производство. Очевидно, това са все цели, които са тясно свързани със селското стопанство и изискват преход към екологични практики на производство.

Тук е мястото да отбележа, че наскоро завършихме успешно преговорите по новия регламент относно статистиката за селскостопанските влагани ресурси и продукция, по който съм докладчик за Групата на ЕНП. С този регламент правим още една крачка към по-точното събиране на данни за постигане целите на стратегията „От фермата до трапезата“, особено що се касае до намаляване употребата на пестициди и проследяване напредъка на биоземеделието.

Иска ми се след 20 години децата ни да се радват на повече биологично произведени храни, стига да намерим правилната формула между търсене и предлагане, за да стимулираме земеделските стопани да произвеждат био.

Не трябва да пренебрегваме и бързото развитие на новите технологии и иновации в агро-хранителния сектор. Все по-често говорим за променените потребителски нагласи, особено сред младото поколение, свързани с опазването на околната среда и хуманното отношение към животните. Така че очаквам след 20 години да има много по-развит пазар за т.нар. „нови храни“, основани на повече растителни и алтернативни източници на протеини.

- Налага ли се да преосмислим използването на земята в Европа?

- Устойчивото управление на земята ще бъде от решаващо значение за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г., тъй като с негова помощ ще се увеличи количеството въглерод, улавян и съхраняван в растенията и почвите. 

На последната пленарна сесия в Страсбург гласувахме част от пакета „Подготвени за цел 55“. Едно от законодателните предложения в този пакет е именно преразглеждане на регламента за земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) с оглед осъществяването на целта за намаляване на емисиите с 55% на равнището на ЕС като важна междинна цел по пътя към постигането на неутралност по отношение на климата в целия ЕС до 2050 г.

Селското стопанство и горското стопанство допринасят за опазването на климата и са първият сектор, който има потенциала да стане неутрален по отношение на климата. Благодарение на съхранението на въглерод в горите, почвите и продуктите от дървесина секторът не само допринася активно за опазването на климата, но и за биологичното разнообразие и биоикономиката, в съответствие с европейската кръгова икономика и замяната на изкопаемите суровини.

- Трябва ли ЕС да продължи да договаря международни търговски сделки, включително храни?

- ЕС е лидер в търговията със селскостопански продукти в световен мащаб. Европейските храни са търсени, именно заради славата им като безопасни, качествени и устойчиво произведени. Същевременно живеем в глобализиран свят и е наивно да мислим, че ЕС може да бъде абсолютно самодостатъчен в производството на храни. Кризата в Украйна доказва за пореден път колко сме взаимозависими. В тази връзка важен елемент за осигуряването на продоволствената сигурност за европейските граждани е да продължим да поддържаме устойчиви търговски отношения с международните ни партньори.

Не трябва да подценяваме и силата на ЕС да проектира влияние чрез търговската си политика, както и политиката за развитие, и по този начин, чрез т.нар. „мека дипломация“ да налага по-високи и екологосъобразни стандарти на производство, както и да изисква справедливи вериги за доставка при спазване на човешките права (да няма експлоатация на труд, вкл. детски и социален дъмпинг).

Затова считам, че ЕС трябва да продължи да играе ролята на конструктивен търговски партньор на международната сцена като проектира високите се стандарти по отношение на храните и фитосанитарните изисквания.


Още от категорията

Климатичните промени във фокуса на конференция за младите в Стара Загора

Стара Загора ще бъде домакин на заключителна конференция по проект Citizens' Forums for United Europe (eUnited), финансиран от програма Европа за гражданите. Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора и Център Европа..

публикувано на 29.06.22 в 10:30

Биоикономиката и потенциалът на регион Стара Загора в центъра на семинар

Семинар, посветен на биоикономиката и потенциала на регион Стара Загора, ще се проведе в Стара Загора. В рамките на събитието ще бъде представено наскоро стартиралото виртуално изложение за продукти на биологична основа.  Участниците  ще имат..

публикувано на 15.06.22 в 07:30

Стара Загора на картата на водородните долини

Старозагорска област е на картатана   "водородните  долини" и има потенциал да стане първата в страната за развитие и приложение на иновативната технология. Това стана ясно от провеждащата се в Стара Загора дискусионна среща с представители на..

публикувано на 08.06.22 в 16:39
Радан Кънев

Радан Кънев: Въглеродната неутралност е непостижима в краткосрочен план

Българският евродепутат от групата на ЕНП Радан Кънев проведе среща-дискусия в Стара Загора по енергийната тема, свързана с въглищата, „Зелената сделка“ и промяната в климатичните политики на ЕС след началото на войната в Украйна. Пред присъстващите..

публикувано на 01.06.22 в 10:10

Славчо Нейков: Най-важната стъпка е държавата да представи подробна пътна карта до края на годината

Тракийския университет и Институтът за енергиен мениджмънт, събраха накръгла маса представители на държавни институции, производители на електроенергия, учени, бизнесмени, кметове, синдикалисти, журналисти. Дискусията  в Тракийски университет беше..

публикувано на 18.05.22 в 10:00

Проект Panda Labs Junior за справедлив преход

Panda Labs Junior за справедлив преход е общ проект на WWF България, WWF Сърбия, Junior Achievement България, Junior Achievement Северна Македония и Eko team Черна гора. Основната му цел е да допринесе за справедлив преход и навременно развитие..

публикувано на 11.05.22 в 10:10

Климатичните промени влизат в училище през есента

Климатичните промени влизат в училище през есента. Учебните материали се изготвят по проект на фондация "Заедно в час", който е финансиран от Европейската климатична фондация.  Целта на програмата е да насърчават учениците сами да търсят решения на..

публикувано на 04.05.22 в 10:00

Комисия за устойчива мобилност ще насърчава електромобилите у нас

Нов законопроект ще насърчава електромобилността и стимулите за закупуване на електрически автомобили. След три години стандартът Евро 7 ще бъде задължителен за автомобилите, които се движат на територията на Европейския съюз. При застаряващия..

публикувано на 20.04.22 в 10:30

Стара Загора по пътя към зелени работни места

Стара Загора бе домакин на националното роудшоу на Асоциация за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST). Посещението на 12-те компании под липите започна с работна среща с представители на Община Стара Загора, в която се включиха зам.-кметът..

публикувано на 13.04.22 в 10:00
Борислав Сандов

България иска домакинство на среща на върха на ООН за климата

Тази година България ще кандидатства за домакинство на среща на върха на ООН за климата през 2024 г. , това съобщи Борислав Сандов , Вицепремиер и министър на околната среда и водите по време на дискусия на тема „Нулевите нетни емисии като път..

публикувано на 05.04.22 в 16:00