Датата 19-ти юлий 1877 г., денят на битката за Стара Загора, не случайно години наред се отбелязва и по стар стил на самия ден и по нов стил на 31-ви юли от старозагорци. “Българските опълченци влизат в бой за пръв път в  боевете за града, а по-късно и  на вр. Св. Никола / прохода Шипка/, играят ключова роля и доказват, че българинът е войн! Че  българите са славен и храбър народ!“ Това каза по повод 145 години от боевете за Стара Загора старозагорецът Николай Гичев, който е потомък на загиналия в пламъците на  погрома над града Койо Гюргакиев.

  Боевете за Стара Загора са бойното кръщение за доброволците от българското опълчение.  То е създадено с указ на главнокомандващия руската армия княз Николай Николаевич на 17-ти април 1877 г., след обявяването на Руско-турската освободителна война на 12-ти април същата година в Кишинев. Негов предшественик е отрядът от около 700 български доброволци, които са издържани от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации от есента на бунтовната 1876 г.  Първото редовно подразделение е сформирано в Кишинев под командването на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември 1876 г. и се нарича Пеши конвой при главнокомандващия княз Николай Николаевич. Жителите на гр. Самара връчват специално ушитото знаме за участниците в Априлското въстание на българската доброволческа армия на 6-ти май. 1877 г. в Плоещ.

  До събитията от юли 1877 г. при Стара Загора руското командване се е съмнявало, че неуките, твърде отскоро видели оръжие в ръцете си български доброволци, нямащи опит в бой ще съумеят да покажат  смелост и самообладание да участват успешно в сериозна битка.

  „ Точно в Стара Загора българското опълчение в тези трагични за нашия град  часове и минути, които са изживели с жителите му, доказват, че са изстрадали и заслужили свободата!“, каза Николай Гичев и припомни накратко събитията, предшестващи 19-ти юли.“

  По време на трагичните и драматични събития връхлетели цветущия доскоро град на равна Тракия, който си съперничи с Пловдив по заможност, двамата пра-прадеди на Николай Гичев имат различна съдба.

  Единият му пра-пра-дядо  Никола Хаджистанев принадлежи на заможно старозагорско семейство. В рода му са медникари, имат няколко дюкяна. Той е първи братовчед на известната старозагорска фамилия художници Митови – Антон, Борис и Георги. „След като разбира, че многохилядната армия на Сюлейман паша се е стоварила при Търново сеймен / днешният Симеоновград/ и се е отправила към Ески Зара, като вилнее, граби и убива по пътя си, се спасява с цялото си семейство, като преминава през Стара планина. И остава в Търново и дочаква дълго лелеяното Освобождение.“, започва  родовата си история събеседникът ми.  

  „Другият пра-пра-дядо Койо Гюргакиев,  - бащата на моя пра дядо  - известният на по-старите старозагорци аптекар Начо Коев, също бил заможен човек. Решил да остане да брани къщата и имотите си, но е заклан по време на погрома. Жена му тръгва с две невръстни деца на ръце да бяга през Ахмак баир, от където е най-краткия път за бягство от кланетата. Но малкия Начо се отскубва от ръката на майка си и се изгубва в потока от бежанци. Отстъпващ руски войник от битката при днешния кв. „Колю Ганчев“, където е основното сражение, го вижда – хваща го ризката и го мята на гърба на коня. Отвежда го в Казанлък,  детето е спасено… Там го виждат съседи „А, това е наш Начо“, и го отвеждат при майка му. Така по една  щастлива случайност родът ми се е спасил“ , завършва разказа си Николай Гичев.

 Чуйте цялото интервю с Николай Гичев в звуковия файл=