Популацията на белоглави лешояди в Източните Родопи запазва ръста си. Около 110 - 120 двойки от застрашения в страната вид гнезди по долината на река Арда край Маджарово, съобщи Борис Стоянов от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Той е гид в Природозащитен център “Източни Родопи” във втория най-малък град у нас, където посетителите могат да научат интересни факти за лешоядните птици.
Благодарение на доброто си зрение, колективния начин на търсене на храна, широките криле и завидни летателни умения, които им дават възможност да прелитат стотици километри дневно в търсене на храна, те са се превърнали в най-добрите природни санитари. Лешоядите бързо изяждат труповете на животните в природата и по този начин ограничават разпространението на болести. Високата киселинност в стомаха им е способна да унищожава бактерии и микроорганизми.
Белоглавият лешояд е бил широко разпространен в миналото в България, но от началото на 70-те години на ХХ век се смята за изчезнал. През 1986 г. е открита колония белоглави лешояди край Маджарово, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки. Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите. Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра.
Черният лешояд, наричан още картал, е най-едрата граблива птица в Европа. Видът е включен в категорията „изчезнал“ в Червената книга на България. Последният опит за гнездене в страната е регистриран през 1993 г. в Източните Родопи. Единствената колония на вида на Балканите се намира в гръцката част на Източните Родопи – Национален парк „Дадя“. В българската част на планината черният лешояд търси храна и пребивава по време на скитания, почивка и нощуване. Тъмнокафявото му оперение го прави да изглежда почти черен и с характерна къса опашка.
Черният лешояд се завърна в българската част на Източните Родопи, след като 17 птици бяха транспортирани от Испания и заселени в специално изградена адаптационна волиера. Очаква се тази есен да бъдат пуснати обратно в дивата природа. Надеждата на орнитолозите е видовете да загнездят успешно в района, каза още в разговора Борис Стоянов.
Египетският лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в нашето съвремие, въпреки огромните грижи, които се полагат за опазването на вида у нас. Птиците са подложени на редица заплахи по пътя им на миграция към Близкия Изток и Африка и трайно намаляват, разказа Стоянов.
Египетският лешояд (Neophron percnopterus ) е най-дребният от лешоядите в България. Той е бял, на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му "прическа".
Брадатият лешояд, смятан за символ на българската природозащита, е изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Наричан още „костобер“, брадатият лешояд е една от най-величествените грабливи птици в природата. Благодарение на усилията на природазащитни организации и програми за реинтродукция, днес Алпите са естествено местообитание на емблематичния вид.
Защитена зона "Маджарово" е част от тясната и дълбока долина на река Арда, заобиколена от скални масиви, стръмни склонове и сипеи. Издънкови дъбови гори, основно от цер, благун и космат дъб със сухоустойчиви храсти - червена хвойна, жасмин, драка, както и тревни съобщества със средиземноморски елементи са преобладаващата растителност в зоната. Територията на Маджарово предлага местообитания на 174 вида птици. Тук могат да се видят 5 световно застрашени вида. Един от тях е гнездящата белошипа ветрушка. Районът е един от най-важните в Европа за черния щъркел, черната каня и белоглавия лешояд.
Маджарово се намира в центъра на живописна котловина, образувана във вулканичен кратер. Забележителните меандри (завои) на река Арда са впечатляваща гледка. Не ги пропускайте, ако пътувате в Източните Родопи!
Чуйте подробности от звуковия файл.
Село Ловец е на 20 км от общинския център Стара Загора. Съществуват данни, че живот тук е имало от праисторическо време. Докато чакам да стане време за срещата ми с кметския наместник Недялка Янкова на пустия селски площад, вниманието ми..
Пламен Петков е велопътешествениk. На 35 години е, а последните му преходи са поредното предизвикателство за проверка на собствената му издръжливост. Премина за един ден 400 км от София до Бургас на 18 -ти юни и 330 км от София до Русе на 2-ри юли..
Група „Атлас“ ще зарадва своите фенове с нов албум по повод 40 години на музикалната сцена. Музиката ще носи посланието и магията на 80 – те години, но с ново звучене. „Днес има модерни начини, с които всеки може да стане изпълнител..
Диляна Александрова е от Харманли. Тя е една от многото момичета и млади жени,облечени в носиите на нашите прабаби отпреди стотина и повече години на Третия национален събор "Ангел войвода" в Араповския манастир край Асеновград. Всяка една от тях..
Маргарита и Цветин Шущаркови са с емейство пътешественици. Винаги са на път, наяве или в мислите си. Цветин, родом от Казанлък, е инженер-икономист по професия, Маргарита е от София. Завършила е зоология в Испания. Известността си придобиват от..
Преходната възраст между детството и зрелостта е изключително деликатна, а често определяна и като "трудна". Децата се борят с непознати емоционални състояния и техните прояви, родителите се опитват да защитят авторитета си пред тях. Неразбирателства,..
„Светът е нашата песен“ е музикален проект с кауза за опазване на околната среда. В него се обединяват музиканти, като група "Strykers“, невероятният глас Гергана Стоянова, позната ни от музикален формат и най – малкият участник, но голям по душа Леон..
Професионалната гимназия по селско стопанство и икономика "Христо Ботев" в Свиленград изпраща една изключително успешна учебна година. Десетки са отличията и наградите, спечелени от възпитаниците на гимназията в различни конкурси и състезания...
Историческият музей в Свиленград със съдействието на Общината и Арт галерията организират и тази година ваканционна програма за работа с деца „Лято в музея”. Предвидени са поредица от събития и атрактивни занимания като часове по моделиране с глина,..
Този петък (28 юни), голямото лятно шоу на Графа ще разтърси Летния театър в Стара Загора. От екипа му гарантират, че всички очаквания на публиката ще бъдат надминати. В основата на програмата е концепцията на впечатляващия концерт на Влади Ампов на НС..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net