След страшния погром през юли 1877 г. в Ески Загра, хиляди жители на града и околните села бягат към Трявна, Габрово и Търново. В януарските дни на студената мразовита зима преди 145 години, за изпепеления и потънал в руини град, новата 1878-ма идва с много надежди. На 13-ти януари той е освободен повторно. В оцелялата Ески джамия, на която е поставен кръст, на признателен молебен от старозагорските свещеници, по повод повторното освобождаване присъства самият главнокомандващ руската армия княз Николай Николаевич. Датата е 23-ти януари. В града започват да се завръщат стотици спасили се от клането заралии.

„Ески джамия отново е припозната за християнски храм от старозагорци в израз на вярата, на зрънцето надежда, че живота продължава, независимо от трудния момент и преживените страдания и болка. Животът се ражда, новите българи, новите деца се раждат в освободения град…“, разказва Калина Маджарова от Държавния архив в Стара Загора.  

Завърналите се заварват потресаваща гледка: „ руини, от страшни по-страшни,  безброй кости и глави“ по някогашните улици. Що-годе годни за обитание са били 846 турски и 222 български къщи в покрайнините на някогашния цветущ град – частично запазени, полусрутени, с по една-две стаи.“ Милосърдието и взаимната подкрепа в този труден момент, карат хората да се нанасят по 2-3 семейства в тях, за да започнат отново живота си. Обединени около родителите си, стъпили здраво на краката си, младите трябва да създават и свои семейства“,  разлиства пожълтелите страници на архивите Калина Маджарова. По нашите традиции, трябва да има църковен брак. Но са разрушени и църквите в града. Църковният живот – за венчавки, кръщенета и помени, реално е бил цялото битие на българина. По-запазена е църквата „Въведение на Пресвета Богородица“ в кв. Акарджа, изгорели са богослужебните й книги и църковната утвар. За възстановяването й е създадена и 7-членна комисия.  В нея и в припознатата Ески джамия като български храм, се извършват и първите венчавки, кръщенета и помени.

Местната управа се заема с посрещането и настаняването на завръщащите се жители на града, с осигуряването на храна и разпределянето на помощите за пострадалия град. Създава се полиция, която да се грижи за реда. Основната задача на по-знатните граждани, да ги наречем нотабили – патриоти, получили образованието си в странство и участвали в национално-освободителните борби на своя край, се заемат с възстановяването на града, който остава в границите на Източна Румелия след Берлинския конгрес.

Документалните свидетелства за времето на превратните събития от 1877-1878 г. са оскъдни. Но в Държавния архив в Стара Загора се пазят спомените на Константин Бозвелиев  /род. в Цариград на 22.09. 1862 – 1951/, потомък на котленския род на Неофит Бозвели, който ги написва през февруари 1942 г.  в Казанлък.

В звуковия файл чуйте интервюто с Калина Маджарова от Държавен архив Стара Загора.