Изминаха се 130 г. от рождението на самобитния народен певец и гъдулар Стефан Георгиев Пенчев, известен като Стефан Бойновски от с. Бойновци, Габровско. Над седем десетилетия неговата музика звучи не само в родното му село и Габровския край, но и в много европейски градове. Смята се, че той е един от първите изпълнители на гъдулка, записан на грамофонна плоча.
Държавният архив в Габрово съхранява всички архивни документи на Стефан Бойновски, дарени от неговата дъщеря Минка Стефанова Цвяткова през 1987 г., обособени в личен фонд на негово име.
Биографични данни за живота и дейността на самобитния музикант разказа за Радио Стара Загора - Венета Георгиева, гл. експерт в Държавен архив - Габрово:
"Стефан Бойновски е роден на 15 юни 1892 г. в с. Бойновци, Габровско в бедното семейство на Георги Пенчев – прочут гайдар и Мария Колева. След като баща му си отива от този свят твърде рано, невръстният Стефан се захваща с тежкия и непосилен за едно дете труд на нивата. Получава като подарък една гъдулка от Мянко Иванов Мянков, на която започва да се упражнява. На 9-годишна възраст сам изработва първия си музикален инструмент. Със своята гъдулка започва да свири и пее по сватби, седенки и събори. След казармата Стефан Бойновски участва в Междусъюзническата война (1913 г.) и в Първата световна война. През 1916 г. е тежко ранен в дясната ръка. След войната работи като строител, колар, дърводелец и същевременно продължава да свири и пее.
Стефан Боновски прави първите си записи за грамофонна плоча в София през 1929 г., след като към него проявяват интерес двама предприемачи от софийската фирма „Мартинов – Обретенов“, които решават да търгуват и произвеждат грамофонни плочи. Свързват се с него чрез габровските си посредници Ради Точиларов и Христо Цонев. Сред записаните произведения са: „Рано ранила Грозданка“, „Извеждане на булката“, „Кирчо на чардак стоеше“ и др. През 1932 г. Симеон Петров – търговец на грамофонни плочи в Париж предлага на народния талант да направи записи на 24 грамофонни плочи. Година по-късно следват записи в Прага, Виена, Берлин. Завръща се в родното село и продължава работата си като строител и майстор на каруци. Музиката и песента на твореца продължава да се носи по села и градове по различни поводи за радост на всички.
По време на Втората световна война творчеството на прочутия гъдулар секва. След 9 септемви 1944 г. музиката на Стефан Бойновски получава високо обществено признание. През 1960 г. в Габрово идват Филип Кутев и Живка Клинкова, които записват няколко песни от музиканта. Същата година е поканен да свири в зала "България". „Пях така, както не съм пял в живота си“ спомня си народният певец, описан в биографичен очерк за от Цв. Костов (1976). През следващите години записва и в Радио София. Участва във филма "Трите приятелки" и в много фестивали и надпявания, от които получава грамоти и отличия. Журналистът Стоян Белчев го нарича „Старопланинския Орфей“ в статията си във в. „Балканско знаме“ през 1984 г. Стефан Пенчев умира на 23 януари 1980 г. в родното с. Бойновци, но творчеството му остава дълбоко в сърцата на хората".
Разговора с експерта от Държавен архив - Габрово и музика на Стефан Пенчев можете да чуете от звуковия файл.
На гости на майстор-тъкачката на котленски килими Величка Съботинова са две от нейните многобройни ученички – Нели Стоянова и Жана Качакова от Бургас. Двете приятелки всяка година идват за Фестивала на етносите и котленския килим. Величка..
Днес започват последните репетиции, които ще бъдат водени лично от хореографа на балета „Дон Кихот” Аршак Галумян - с трупата на балета на Държавна опера-Стара Загора. Зрителите ще видят бляскавия и лъчезарен спектакъл на сцената на Античен форум..
Поредната песен от музикалната колекция „Пеещи артисти“ е вече в музикалния ефир. Накратко: песента се казва „Ези-тура“, текстът е създаден специално за Пеещи артисти от един от най-прекрасните български лирици Найден Вълчев – автор на песента на..
Сгушен в лоното на Източна Стара Планина, котленският парк „Изворите“ ще посрещне около 15 000 гости на фестивала на етносите, багрите и котленския килим в дните 26, 27 и 28 юли , информира за Радио Стара Загора кметът на община Котел - Коста..
40 години на сцена, 60 години в живота и премиера на „Дон Кихот и Дон Санчо“. Поне три повода за среща с актьора Ивелин Керанов, въпреки че всяка среща с него е повод и смисъл. За разговор, за усмивка, за размисъл. Премиерата на „Дон Кихот и Дон..
На 25 юли (четвъртък) 2024 година, от 18:00 часа, в Западната зала на Художествена галерия – Стара Загора ще бъде открита изложбата „Щрихи и състояния”, представяща живота и творчеството на родения в Стара Загора първи български академично школуван гравьор..
Завърши изпълнението на проект „Създаване на дигитален хъб Чудомир“, който беше представен пред посетители в петъчния ден. Дигитализирани са 121 бележника, с обем над 5000 страници. От тях 62 броя са достъпни за работа на място в дигиталния хъб и..
Остава само ден до премиерата на най-новото заглавие в афиша на Държавна опера Стара Загора - "Ромео и Жулиета". В четирите поредни вечери на 19, 20, 21 и 22 юли, всички почитатели на оперното и балетно изкуство ще могат да гледат мащабната и красива..
От 19 до 21 юли ще се проведе деветото издание на " Узана Поляна фест ", отново при вход свободен. Тази година най-големият еко фестивал в България предлага още по-разнообразна програма на своите посетители. П риключения, артистични изпълнения, еко..
В четири поредни вечери в края на тази седмица и началото на следващата Държавна опера Стара Загора ще представи на сцената на Античния форум „Августа Траяна” най-новата си мащабна, красива и зрелищна продукция на мюзикъла „Ромео и Жулиета” по..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net