Това е история за четири пощенски картички, изпратени от различни хора, до един и същи адресат – Теофано Попова . 

С какво жената с име, което в превод на български означава "Богоявление" е спечелила признателността на хората, изпратили картичките и обръщението „мила ми майко“ – в историята на Стара Загора Теофано Попова остава завинаги като закрилницата и  благодетелката на най-беззащитните - децата без родители, разказва Райна Антонова, старши уредник в отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей.   

Родена през 1856 година в заможно семейство в Стара Загора, само на пет години Теофано  започва учението си в Девическото училище в града. Продължава в класното и го завършва когато е на 14-т. Веднага започва работа като учителка там. С благословията на Анастасия Тошева. Преподава две години и създава семейство с Васил Васил Папазоолу, син на видния старозагорски богаташ Димитър Папазоолу. 

Има двама сина, но съдбата не е благосклонна към Теофано. Нанася й три жестоки удара - първо губи съпруга си, след това и двамата си сина. Огромните житейски трагедии не променят сърцето й - до края на живота си Теофано Попова остава силно свързана с Доброто и със съдбата на най-безпомощните не само в Стара Загора, но и в България  - децата сираци. 

Основава сиропиталище и старопиталище, създава благотворителното дружество "Добрий Самаряни"н, увлича много хора в благотворителността и помощта. Дарява цялото си ичущество в полза на сираците. А те й се отплащат с най-ценното - признателността и любовта. За която разказват и пощенските картички, запазени в Регионалния музей в Стара Загора.