"Нерадостно е детството на баща ми. Той е третото дете в семейството. Баба ми Яна почти сама отглежда децата си, въпреки че има съпруг до нея. Още 13 годишен, неукрепнал физически, татко е принуден да прекъсне обучението си и започне работа в каменна кариера. С припечелените пари подпомагал издръжката на семейството. Две години баща му прибирал всеки трудно спечелен лев. Вуйчото, чиято собственост била кариерата, заделя част от надниците му настрана, за да подпомогне образованието му. След един як пердах, че парите намаляват, баща ми избягва от дома си и заминава за Елхово, където продължава обучението си. Завършва гимназия в Ямбол. Отбиването на военната му служба съвпада с втората фаза на Втората световна война."

След края на войната Васил Пеев учителства една година. Съдбата го среща с бъдещата му съпруга. Тя е любовта на живота му и тихата спътница до него. Липсата на средства за препитание го кара да предприеме пътуване до Чехия. Заминава като черноработник. След двегодишно пребиваване в чужда страна, заедно с приятеля си Дочо, подава документи за следване, но вместо архитектура, каквото е желанието му, е принуден да учи медицина. В Прага попадат на квартира при жена изгубила съпруг и двамата си сина във войната. По-късно д-р Пеев разбира, че тя е тази, която няколко дни след прибирането на наема им изпраща парите, със запис. Така в чужбина двамата студенти, отличници на випуска, могат да поемат глътка въздух от вечното безпаричие, което не веднъж ги кара да горят страници от учебниците си, за да стоплят премръзналите си от студ ръце... 

В прикачения звуков файл може да научите как продължава историята на д-р Васил Пеев, психиатърът, основал сектора за лечение на алкохолно и наркотично зависими пациенти в най-голямата Държавна психиатрична болница у нас, "Д-р Георги Кисьов" в Раднево, какви са въведените от него методи за лечение, изпреварили времето си, и какви са създадените модели за психосоциална рехабилитация.