В прегръдките на пролетта картините се сменят бързо. Пристигналите от дълъг път щъркели усърдно ремонтират старите си гнезда. Лалета, зюмбюли и нарциси хубавеят над суха трева, и разказват мълчешком приказка за едни други времена. Години в които сговорни хора са издигали високи каменни църкви, търсели са най-добрите зографи да ги изрисуват. И в делник и в празник са прекрачвали прага им, да се усамотят в молитва, да запалят свещ за живи и мъртви.

В старозагорското село Бяло поле красива снага издига каменен храм, с позлатени куполи. Църквата носи името на предводителя на небесното войнство, "Свети Архангел Михаил". В тишината, нарушена единствено от песента на птиците, човек улавя безхаберието на забравените духовните послания и съвременни човешки наредби. В обраслия с бурени разграден черковен двор записах думите на отец Димитър. 

За обезлюдяването на селата и обедняването на душите са дочутите и уловени думи, споделени на глас, от Димитър Стоименов. В светския живот той е шофьор на автобус, в духовния иподякон в храм "Свети Теодор Тирон", в Стара Загора. Чуйте огледало на каква пустош са изоставените селски къщи и църкви, според него: