На фона на зачестилите информации за насилие и агресия,  благодарствен пост на майка на двегодишно момченце към екип на Спешното приемно отделение в Университетската многопрофилна болница, остана някак незабелязан в новинарския поток през седмицата. Но не и за екипа на Радио Стара Загора  - сега ви срещаме с авторката на поста и с човека в бяла престилка,  към когото е отправена благодарността на едно семейство.

Името й е Анета  Иванова. Майка е на две прекрасни деца. Преди три дни нелепа случка става причина семейството да се озове в Спешното приемно отделение към Университетската болница в Стара Загора. Двегодишният им син  пада лошо и пуква веждата си. От раната тече много кръв, а майката признава, че се е изплашила доста.

 Но до момента, в който в Спешния кабинет ги поема млад лекар. Анета трудно намира думи да опише благодарността си към него и към екипа. За нула време раната е обработена и затворена, а по думите й час след посещението в Спешното приемно отделение малкият й син вече не си спомнял за неприятната случка. 

Трогната от отношението, жената пише пост в социалните мрежи - в бързината тя дори не благодарила на човека в бяла престилка, не попитала за името  му. 

Но след като публикувала поста  лекарят й благодарил, за това, че тя благодари. А днес жената иска да се чуе името му - Мирослав Михайлов. 

Предлагаме й да направим повече от това - да се свържем с него - жената приема и разговорът започва с благодарност на майката. А Мирослав Михайлов я поправя, че още не е лекар, а покрива стажа си, но Анета е категорична - "по нищо не личи - вие сте един прекрасен добър бъдещ лекар".  

Михайлов също помни случката от вторник , притесненото семейство и бащата, който държи на ръце малко дете, от веждата на което тече кръв. "Беше пълно с пациенти, беше някакъв ад, помолих само малко да изчакат, за да можем да ги въведем в кабинета. Детето беше много послушно, обработихме раната и така - по живо, по здраво ги изпратихме вкъщи", разказва бъдещият доктор Михайлов. 

Който е и леко смутен от вниманието, защото както сам казва " това ни е работата". 

"Така е", съгласява се Анета, "но за хората, които я вършат със сърце трябва да се знае и да се казват имената им, защото има и немалко оплаквания от Ваши колеги. Но считам, че когато има случаи като моя, а важно да се каже благодаря. И ви пожелавам много доволни пациенти", допълва Анелия. 

Три дни след случката с двегодишния Иван - Александър, момченцето е добре и все така палаво. А за инцидента напомнят две лепенки на веждата му. И благодарна  майка от Стара Загора.  Която ще запомни завинаги името на бъдещия лекар Мирослав Михайлов. 

Повече чуйте в репортажа