Стара Загора е град с интересна вековна история. Той има много неоткрити тайни. Има непознати за широката публика места, които при добра реклама могат да станат привлекателни за туристи от страната и чужбина. Едно от тях е Музея на коня и конния спорт. Уникален за България и за Балканите. 

Неговата предистория започва през 1971 година, когато в София генерал Владимир Стойчев, тогава председател на Българския олимпийски комитет, открива Музей на коня, като част от Висшия Селскостопански институт. През 1974 година, след пребазирането на Зоотехническия факултет в Стара Загора, благодарение на проф. Рангел Караиванов в Стара Загора е пренесена експозицията от карети с впрегатна и ездова амуниция, свързана с Третото българско царство. След 9 септември 1944 година каляските са "забравени" в бившите царските конюшни. През 50-те години са прехвърлени и зачислени към Киноцентър "Бояна". Някои са използвани при заснемането на документални и игрални български филми. 

Днес красивите шедьоври на западноевропейското производство на карети изработени от най-известните производители, като Хенри Биндер в Париж, "Якоб Лонер и ко" във Виена и "Хупър и ко" в Лондон се намират в откритата през 2010 година зала на Тракийски университет - Стара Загора. 

Под инвентарен №1 в университетската сбирка е каретата на Александър Батенберг.  

Тя е изработена по поръчка на Народното събрание от Хенри Биндер в Париж през 1891 година. С нея са пренесени тленните останки на първия български владетел на Третото българско царство Александър Батенберг. Каляската има много луксозен вътрешен интериор. Обзаведена е с френска тъмнотюркоазена тафта, орнаменти от седеф и слонова кост. До нея е аранжиран валтрапа с астраган подарен от император Александър II на Батенберг. На него е прикрепена звезда на ордена на Свети Андрей Първозвани.

До каретата два манекена стоят облечени в оригинални гвардейски униформи. Любопитен, но малко позабравен факт е, че гвардейската част, която охранява президентството на Република България води началото си от личната охрана на Александър Батенберг. Уредникът на музея Стойко Стойков припомня, че те печелят първо място по красота и изящество на Балканското изложение в Лондон, а дизайнер на униформите е самият княз Батенберг. Тъмночервената, с кожен калпак и орлово перо, ботуши с шпори, е кавалерийска униформа, съхранила хусарската традиция на Прусия. Гайтаните и ширитите също са част от орнаментиката й. "Все пак Александър Батенберг е пруски военен аристократ. Бялата напомня дрехите на участниците в Априлското въстание. Оригиналните Александровски звезди, прикрепени към калпаците, са личен дар на музея от президента Румен Радев", пояснява още Стойков.  

Посетителите на музея ще видят и каретата на която се возят до Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" младоженците цар Борис III и неговата избраница Йоанна Савойска по време на тяхната сватбена церемония, през 1930 година.

Тук е и каретата транспортирала принц Кирил и принцеса Евдокия по време на сватбената церемония на Йоанна Савойска и Цар Борис III. Тя е с нисък борд, четириместна, за да се виждат красивите дрехи на царските особи, както и да осигури пряк досег с хората, които ги посрещат. Дръжките на каретата са символични. "Виждаме легнала осмица, с корона по средата. Символ на безкрайността и на монархия. Зад нея е т.н царски банер, със стилизирани лилии и изправен лъв", уточнява  Стойков, който допълва, че специално за амортисьорите на тази ладия майсторът и е използвал черва от див бик. 

В Музея на коня и конния спорт ще видите и шедьоврите на майстор Мито Орозов от град Враца, изработвал файтоните и кабриолетите на царската фамилия. Негово дело е и малката царска шейна. Тук е и изработената от синовете му Пейко и Тодор Орозови по поръчка на царското семейство, в чест на раждането на престолонаследника Симеон II през 1937 година, детска каляска. Тя е съобразена с габаритите на кон пони.

В експозицията е представена и каретата разнасяла пощенските пратки, колети и писма на царската фамилия. Първият  пощальон отговарял за доставката на кореспонденцията, в периода 1896-1905 година, е Михаил Златаров. 

Наред с каретите, вензелите, апликациите, гербовете, монограмите, седлата, валтрапите и наградите от знатни особи, може да видите и една изписана каруца, изрисувана с етнографски флорални мотиви, характерни за добруджанския край, дошла като че ли от разказа "Песента на колелета" на Йордан Йовков. Капаците, колелетата, ритлите...всичко по нея е нашарено с бои. Каруцата е била собственост на български мюсюлманин от село Кокарджа, днес Бояна, недалеч от Варна.  

В малката зала на Музея на коня и конния спорт посетителите могат да се запознаят със създаването и селектирането на няколко български породи коне, с развитието на коневъдството и конния спорт у нас, от древността до наши дни. Богата е колекцията от списания, учебни помагала и снимков материал. Сред експонатите са и книги от личната библиотека на цар Фердинанд написани в периода 1893 - 1895 година от родения в Прусия граф Врангел - един от най-известните хиполози на XIX век, подробно описал развитието на коневъдството в Австро-Унгария в този период. На стените има десетки подкови, фотографии на кавалеристи от Първата световна война, на царското семейство. Уредникът Стойко Стойков няма да забрави да ви покаже и снимката на легендарният арабски жребец Момент, роден и отрасъл в държавното стопанство "Кабиюк", продаден в САЩ през 60-те години на XXвек за над половин милион долара.

Музеят на коня и конния спорт е уникален. Подобни има в дворци запазили спомените за едно отминало историческо време, в което най-прочутите производители на карети в света са се съревновавали по майсторски умения и творческа фантазия.

Ако имате път към Стара Загора посетете Студентски град и разгледайте Музея на коня. Над 300 са експонатите в него. Преди години много от тях бяха в насипно състояние, но благодарение на проф. Илия Димитров - Ласкар и неговото реставраторско усърдие днес те разказват своята забравена история.