Днес се навършват 148 години от Старозагорското въстание.
Началото на Старозагорското въстание е дадено на 16-ти септември 1875 г. в най-богатия град на Тракия в османската империя. Събитията, довели до организирането на въстанието, започват още в началото на 1875 г. и изострят „Източния въпрос“ на Балканите. Социалното и политическо напрежение в империята са породени от финансовия фалит на държавата, увеличаването на преките и косвените данъци за поробеното население, въстанието в Босна и Херцеговина.
На 12-ти август 1875 г. Българският революционен комитет в Букурещ с председател Христо Ботев взима решение за незабавно организиране на въстание и в българските земи през септември, за да се използва политическия момент. Страната е разделена на 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен. В дейността му се включват съратниците на Левски Колю Ганчев, братя Жекови, Христо Шиваров – секретар на старозагорския комитет. Присъединяват се и Захари Стоянов, Георги Икономов и Никола Станков“ , разказва историкът Петьо Мирчев от Регионалния исторически музей. Дейността за неговата подготовка изисква организация и подготовка на населението, закупуване на оръжие. Част от старозагорските дейци са против избухването му, защото считат, че времето за подготовка е много кратко. На 7.09. на среща между членовете в старозагорско, като обсъждат ситуацията, Атанас Илиев, Мирчо Атанасов, Георги Бенев и Петър Иванов се обявяват против въстанието.
В същия момент сподвижници на Стамболов го убеждават, че хората са въоръжени и организирани, чакат само сигнал за активни действия. След съгласуване с Търновския революционен комитет е решено въстанието да избухне на 16.09. Планът предвижда 4 чети от селата да нападнат Стара Загора от четирите краища на града и да разгорят пламъка на въстанието сред околните селища. Сигнал за нахлуването в града, трябвало да даде пожара на конака.
Но поради недобра съгласуваност между центъра и селските чети, недоброто въоръжение – турските власти спират на дунавските пристанища голяма част от оръжията, предназначени за въстаниците в старозагорско, малката численост на четниците и ареста на част от организаторите, въстанието е неуспешно.
Колю Ганчев е заловен след провала на въстанието, братя Жекови след героична самоотбрана при с. Елхово, загиват в неравна битка с врага. Старозагорската чета с войводата Георги Икономов и знаменосеца Койчо Георгиев излиза на Чадър могила, но след като недочаква подкрепление от близките села, тръгва да търси спасение към планината. Стефан Стамболов се отделя от четата, разкачва знамето на въстанието от пръта и го спасява при оттеглянето си в Търново и оттам преминава във Влашко. Според някои историци знаметго на Старозагорското въстание, което се състои от три цвята - бял, зелен и червен е пръвообраза на българския национален флаг след Освобождението.
Войводата Руси Кънев от ойбуклийската чета е ранен, заловен и убит. Захари Стоянов успява да се спаси и дълго време се крие като служител в Баронхиршвата железница. Около 600 души са арестувани, срещу тях се води разследване до края на 1875 г. Но 7 от тях са екзекутирани през следващата 1876 г.
Мащабният план на въстанието е предвиждал Георги Бенковски и Стоян Заимов да запалят Цариград, за да предизвикат суматоха и да отвлекат вниманието на правителството. През това време няколко хиляди българи да нахлуят от съседните страни в българско, командвани от Панайот Хитов и българи, офицери на служба в руската армия. „Но краткото време за организация, недостатъчното въоръжение на въстаниците, и залавянето на част от организаторите, водят до неуспеха на Старозагорското въстание. Въпреки това, то е първият сериозен и мащабен опит българите да се заявят като народ, който се бори за свободата и независимостта си“, завърши Петьо Мирчев. То е предпоставка и подготовка за избухналото през следваща 1876 г. Априлско въстание.
Чуйте в звуковия файл разказа на историка Петьо Мирчев.
Пожарът в Свиленградско продължава да се разраства. Огнеборците все още нямат контрол над пламъците. Огънят вече погълна над 80 000 дка, съобщават от областна администрация Хасково. Само три къщи са оцелели след пожара в свиленградското село Равна..
На 34 пожара са реагирали огнеборците в област Стара Загора за последното денонощие. Повечето от тях са били сериозни и аса ангажирали по три, четири и дори по шест екипа, съобщи директорът на Регионалната дирекция на пожарната старши комисар Стоян..
Само 3 къщи са спасени в свиленградското село Равна гора от пожара, който избухна вчера следообед. Пламъците са унищожили всичко. При спасителните работи има ранен пожарникар. Пламъците в Свиленградско са унищожили вече над 73 000 дка...
Нов пожар пламна в Свиленградско, където ситуацияна вече е силно критична. На широк фронт пламъците горят в района на Равна гора, Левка, Дервишка могила. Огнените езици помитат всичко по пътя си. Има изгорели и няколко къщи, които се оказаха..
60-годишен земеделец е подпалил пожара край свиленградското село Студена. Мъжът почиствал ореховата си градина с машина. Ралото й се ударило в камък и се получила искра. Мъжът опитал сам да гаси пламъците. Земеделецът е с изгаряния по ръцете,..
Пожарът между ямболските села Мелница и Гранитово е локализиран. На място през нощта остават да дежурят 2 противопожарни екипа и автомобил на горско стопанство. В огъня през последните 24 часа изгоряха над 8000 декара ниска растителност и широколистна..
Три екипа на пожарната и доброволци участват в гасенето на о гъня в село Остра могила . Пожарът избухва в постройка в стопанския двор, но бързо се прехвръля към съседната нива , съобщи директорът на РДПБЗН Стара Загора старши комисар Стоян Колев. Горят..
Областна администрация Хасково обяви частично бедствено положение в община Свиленград. Причината е разрастващият се пожар край село Студена, който пламна по-рано днес. ПОгнената стихия е обхванала площ от 30 000 декара, уточни пред кореспондента на Радио..
Нови два пожара лумнаха в Хасковска област днес. По данни на зам.-областния управител Митко Петров, пламъци вече има и край свиленградското село Студена и село Дъбовец, община Любимец, предава кореспондентът на Радио Стара Загора в Хасково Христо Христов...
Близо 6000 декара е обхванал пожара в района на ямболските села Мелница и Гранитово. В момента няма опасност за населените места. В овладяването на огъня са включени десетки пожарникари, военни граничари и горски служители, информира кореспондентът ни..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net