Тези дни една добра вест долетя от Сдружение „Зелени балкани“ – след 30-годишни усилия и дълга, упорита работа природозащитниците у нас, са на път да върнат един от изчезналите хищни видове птици – брадатия лешояд!
„ До този момент, когато тази красива и горда птица ще се рее в родното небе има още малко време, но за него допринесоха с неспирните си усилия, отдаденост и жертви в личен план много български еколози, биолози и доброволци от Фонда за дивата флора и фауна, Дружеството за защита на хищните птици и Сдружение „Зелени балкани“. Буквално постигат една мечта, която се ражда, когато са на 13-14 години, а до днес са отдали живота си да се върне този вид птици в българската природа...“, споделя радостта си Елена Тилова, която е част от екипа, работещ за осъществяването на целта.
Този рядък и ценен вид птици в целия свят, е изчезнал у нас през 70-те години на миналия век, но процесът е започнал десетилетия преди това. „Тогава дивите животни са били определяни като „полезен и вреден дивеч", към който спадат грабливите птици, сред които са били и различните видове лешояди у нас. Дори се давали награди на ловец, който занесе отрязани крака на хищна птица“, разказва Елена Тилова. Освен залагането на отрова, изчезването на пасищните животни, урбанизирането на все по-големи територии, електропреносната мрежа, също допринесли за изчезването на грабливите птици у нас. Постепенно екологията доказва, че липсата дори само на едно звено от хранителната верига нанася големи икономически загуби и природни щети, последиците са не само за дивите животни, но и за полезните и селскостопанските.
Връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България не е толкова лесен и бърз процес. Цял международен екип работи по този въпрос. Специалистите ще решат къде, кога и как да се върне застрашения вид, защото трябва да бъдат предотвратени всички заплахи – да няма близкородствени индивиди, сблъсъка с електрическите стълбове, да се повиши информираността и съзнанието на населението… Преди това трябва да се възстанови и популацията на белоглавите и на черните лешояди.
Международна мрежа от зоопаркове работи координирано под ръководството на международен екип специалисти за опазването и връщането на тези редки видове в естествените им местообитания по света. „Ако някога те са спомогнали за изчезването на много ценни видове диви животни, днес те играят ролята на Ноев ковчег за да ги върнем отново в естествената им среда“, поясни Тилова.
У нас е била останала само една колония от белоглави лешояди край Маджарово. Благодарение на усилията и правилната работа на природозащитните организации през последните няколко години, днес тези птици успешно гнездят в парк „Сините камъни“, във Врачанския балкан, край Котел и над Кресна.
Преди две години у нас започна успешно размножаването на черните лешояди. „Очакваме до 7 години да се заселят успешно близо 70 птици от този вид, които ще ни дари кралство Испания. Това са предимно индивиди успешно излекувани след различни инциденти. А скоро след тях да пристигнат и първите брадати лешояди. Надеждата ни е, че развитото стадно чувство у този вид птици ще привлече и скитащи индивиди. Както и, че повече от тях ще останат в родното небе и няма да се върнат в Австрия или Швейцария, решили, че там е техният дом.“, завърши Елена Тилова.
Николай Боев, който работи упорито за връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България е предложил видът да бъде символ на българската природозащита. За мнозина това е познатият знак с главата на лешояд пред една къщичка, който символизира защитените видове растения и животни у нас.
В звуковия файл чуйте интервюто с Елена Тилова от Сдружение "Зелени балкани".
За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г. Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..
През изминалата година станахме свидетели на завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..
Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..
В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..
В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..
Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..
Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...
Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..
Три дни и три нощи се приготвят ястията за празничната новогодишна вечеря в Япония, разказа пред Радио Стара Загора Сачи Уджие. Заедно със своя съпруг Атсуфуми, на галено Атсу, музикалното семейство живее в Стара Загора и е част от екипа на Държавната..
В началото на миналия век в празничната традиция по посрещането на Нова Година под Липите били включени няколко задължителни компонента– 21 топовни салюта, дадени от военните поделения в града, и баловете. Защо топовните салюти били точно..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net