Тези дни една добра вест долетя от Сдружение „Зелени балкани“ – след 30-годишни усилия и дълга, упорита работа природозащитниците у нас, са на път да върнат един от изчезналите хищни видове птици – брадатия лешояд!
„ До този момент, когато тази красива и горда птица ще се рее в родното небе има още малко време, но за него допринесоха с неспирните си усилия, отдаденост и жертви в личен план много български еколози, биолози и доброволци от Фонда за дивата флора и фауна, Дружеството за защита на хищните птици и Сдружение „Зелени балкани“. Буквално постигат една мечта, която се ражда, когато са на 13-14 години, а до днес са отдали живота си да се върне този вид птици в българската природа...“, споделя радостта си Елена Тилова, която е част от екипа, работещ за осъществяването на целта.
Този рядък и ценен вид птици в целия свят, е изчезнал у нас през 70-те години на миналия век, но процесът е започнал десетилетия преди това. „Тогава дивите животни са били определяни като „полезен и вреден дивеч", към който спадат грабливите птици, сред които са били и различните видове лешояди у нас. Дори се давали награди на ловец, който занесе отрязани крака на хищна птица“, разказва Елена Тилова. Освен залагането на отрова, изчезването на пасищните животни, урбанизирането на все по-големи територии, електропреносната мрежа, също допринесли за изчезването на грабливите птици у нас. Постепенно екологията доказва, че липсата дори само на едно звено от хранителната верига нанася големи икономически загуби и природни щети, последиците са не само за дивите животни, но и за полезните и селскостопанските.
Връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България не е толкова лесен и бърз процес. Цял международен екип работи по този въпрос. Специалистите ще решат къде, кога и как да се върне застрашения вид, защото трябва да бъдат предотвратени всички заплахи – да няма близкородствени индивиди, сблъсъка с електрическите стълбове, да се повиши информираността и съзнанието на населението… Преди това трябва да се възстанови и популацията на белоглавите и на черните лешояди.
Международна мрежа от зоопаркове работи координирано под ръководството на международен екип специалисти за опазването и връщането на тези редки видове в естествените им местообитания по света. „Ако някога те са спомогнали за изчезването на много ценни видове диви животни, днес те играят ролята на Ноев ковчег за да ги върнем отново в естествената им среда“, поясни Тилова.
У нас е била останала само една колония от белоглави лешояди край Маджарово. Благодарение на усилията и правилната работа на природозащитните организации през последните няколко години, днес тези птици успешно гнездят в парк „Сините камъни“, във Врачанския балкан, край Котел и над Кресна.
Преди две години у нас започна успешно размножаването на черните лешояди. „Очакваме до 7 години да се заселят успешно близо 70 птици от този вид, които ще ни дари кралство Испания. Това са предимно индивиди успешно излекувани след различни инциденти. А скоро след тях да пристигнат и първите брадати лешояди. Надеждата ни е, че развитото стадно чувство у този вид птици ще привлече и скитащи индивиди. Както и, че повече от тях ще останат в родното небе и няма да се върнат в Австрия или Швейцария, решили, че там е техният дом.“, завърши Елена Тилова.
Николай Боев, който работи упорито за връщането на брадатия лешояд в дивата природа на България е предложил видът да бъде символ на българската природозащита. За мнозина това е познатият знак с главата на лешояд пред една къщичка, който символизира защитените видове растения и животни у нас.
В звуковия файл чуйте интервюто с Елена Тилова от Сдружение "Зелени балкани".
Кара Танас е роден в началото на 19-ти век в село Катунище община Котел. И днес в двора на църквата в Катунище могат да се видят надгробните плочи на някои от наследниците на този виден българин, а родната му къща е запазена и до днес. Кара Танас е роден..
Разказът за старозагорската Райна Княгиня – учителката Зюмбюля Ппопстефанова, ушила знамето на въстаниците от Клисура в Априлското въстание, донесе нова информация за тази смела и отдадена на свободата българка. Експертите в Държавен архив Стара..
Пролетта е вече тук с пълна сила и всичко наоколо е зелено и красиво. За да се насладим максимално на приказната природа, на която можем да се радваме в Стара Загора, Творчески колектив "На улицата" организира опознавателна велоразходка, подходяща за..
С изложба, посветена на 145 години от рождението на Александър Паскалев започнаха Литературни дни „Южна пролет“. Експозицията е посветена и на 20 години от учредяването на наградата „Александър Паскалев“. Община Хасково връчва всяка година високото..
"По дрехите посрещат, по ума изпращат" е казал мъдрият ни народ, но в контекста на най-книжният месец от годината, април, ще си позволя да интерпретирам с " По корицата посрещат, по съдържанието изпращат". А корицата, обикновено е украсена с илюстрация,..
Община Чирпан организира изложба със снимки на абитуриенти от 70-те, 80-те и 90-те години. До 10 май си събират всеки желаещ може да предостави фотографии, запечатали уникални моменти на някогашните зрелостници. Изложбата ще бъде открита на 24..
Стара Загора може да се гордее с много имена, посветили себе си на Отечеството – дали живота си за свободата и подчинили дейността си на просперитета ни като народ. Днес, много от тези имена са забравени или останали незаслужено неизвестни за днешните..
В Световния ден на радиолюбителя - 18.04, ще ви срещнем с инж. Георги Воденичаров, преподавател в Професионалната гимназия по електротехника и технологии "Г.С. Раковски" в Стара Загора и Мариян Вълчанов, ученик от 11 клас. Инж...
На днешния 17 април се навършват точно 80 години от най-жестоката бомбардировка над София по време на Втората Световна война. На 17 април 1944 година, по обед, 350 американски бомбардировачи, придружавани от изтребители „Тъндорболт“ и „Мустанг“,..
В Деня на Българската конституция ще си припомним за един от онези избраници, които имат честта да представляват своя край и съграждани при изработването на основния закон за дейност на възродената българска държава след Руско-турската освободителна война..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net