От началото на войната в Украйна, в българския език навлезе нова дума - "дерогация" . През последните няколко дни тази дума нажежи до червено политическите страсти   Чуха се различни мнения – че разрешението да преработваме руски петрол трябва да бъде прекратено, преди да е изтекъл крайният му срок -  първи януари 2024-та година. Че дерогацията може да остане, но само ако "Лукойл" плати неиздължените данъци – числото тук е впечатляващо, но варира – от половин милиард, през 622 милиона, до почти милиард лева.  А случи ли се това, всеки потребител ще получи по 73 стотинки отстъпка за всеки литър бензин,по думите на председателя на енергийната комисия Делян Добрев.  Според Адриан Николов от Института по пазарна икономика, решението отпада или не като мярка възможността да преработваме руски петрол, трябва да се разгледа през няколко аспекта. От една страна са пазарите на горивата, от друга - механизмът, с който можем да заменим суровината максимално безболезнено, сигурно и на добра цена. Ако в момента се стигне до отмяна на мярката, по думите на икономиста, това със сигурност ще рефлектира върху пазара - в промеждутъка между отпадането и и намирането на и прилагането на нов механизъм, цените за редовия потребител ще бъдат по-високи. 

В края на миналата седмица в eфира на Българското национално радио финансовият министър Асен Василев обяви, че пари за коледни добавки за пенсионерите в бюджет 2023-та не са предвидени. И припомни, че през последните години пенсиите на хората от третата възраст са нарастнали с 30 процента и е по-добре те трайно да получават по-високи суми, отколкото да разчитат на допълнителни пари само за празниците. 

"Това до голяма степен е валиден аргумент", коментира Адриан Николов и припомни, че тъкмо увеличението на пенсиите е било посочвано нееднократно сред успехите на кабинета "Петков". Според Николов, през следващата година пенсиите на хората от третата възраст ще бъдат отново увеличени, но ще има по-малък ръст. "При всички случаи, ще се приложи най-малкото, швейцарското правило. Промяната "нагоре" в пенсиите няма да се усети толкова осезаемо заради инфлацията. И тук идва моментът с допълнителните плащания, които всъщност се използват за покриване на допълнителните разходи около празниците от повечето пенсионери", посочи икономистът.  

Увеличението на минималната работна заплата на 933 лева от началото на следващата година, според Николов, ще доведе и до покачване на линията на бедността. "От една страна, допълнителните пари ще помогнат на част от домакинствата да живеят по-добре. Но от друга - повишението на минималната работна заплата няма да помогне особено на  семействата, в които работи само един  човек, хората с надомна работа или почасова работа", даде пример Николов. 

Ръстът на минималната работна заплата Адриан Николов очаква да се отрази върху разкриването на нови работни места и наемането на нискоквалифицирани хора. "Този риск съществува особено за по-ниско развитите в икономическо отношение региони, каквито са в Северна България", посочи икономистът. Според него, по отношение на Стара Загора ръстът на минималната работна заплата няма да доведе до негативни явления на пазара на труда нито като брой на нови работни места, нито като закриване на вече съществуващи. Причината - регионът разполага с достатъчно фирми, които предлагат добри заплати.