За 147 път тази сряда признателните потомци ще се поклоним пред подвига на бранителите на града и героичната защита му в боевете за Стара Загора през лятото на 1877 година.
По време на Руско - Турската Освободителна война в тридневни сражения руски войни и български опълченци в продължение на три дни водят сражения за града със значително превъзхождащата ги по численост армия на Сюлейман паша.
Битката е неравна, Стара Загора е превзета, изпепелена до основи. Само в църквата "Света Троица" смъртта си намират 4000 души мирно мъже, жени и деца. С цената на не един живот е спасено Самарското знаме. А яростната съпротива на бранителите на Стара Загора забавя настъпването на турската армия към прохода Шипка и предопределя свободата на България.
През 1922 година възстановеният от пепелищата град чества особено тържествено 45 - годишнината от епичните събития. По време на отбелязването й, освен Самарското, се появява и още едно, знаме – на Дружеството на запасните подофицери "Подполковник Калитин" в Стара Загора.
В средата на вишнево-червения двойно копринен плат, извезан със сърмени конци . е рисунка на подполковник Калитин на кон със Самарското знаме в ръка. Неин автор е руският художник Сергей Шишов, казашки офицер, пребиваващ тогава в Стара Загора, разказва Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей.
Шишов е роден в Русия, син на професор по руска литература, с казашки произход. Че ще е умел с четката става ясно още когато е дете – завършва училището в родния Тангартюг с грамота за особени успехи в рисуването.
През 1913—1914 година посещава педагогически курсове в имперската Художествена академия в Петроград. За известно време е преподавател по рисуване. През 1916 година е мобилизиран , завършва николаевското Военно - Инженерно училище.
Заради казашкия си произход е включен в 12 казашки полк. През 1918 година е избран за командир на полка, по това време е демобилизиран и отново се връща към любимото рисуване. Разработва много от символите, печатите и банкнотите на автономното правителство на Донската армия.
През 1921 година, заедно с частите на Донския корпус, е евакуиран в България и заживява в Стара Загора. Където от признателните старозагорци, а и от брата на подполковник Калитин - Пьотр Калитин, научава за саможертвата на Спасителя на Самарското знаме и епичните събития от лятото на 1877-1878 година
През същата година Шишов рисува картина, с тематика от боевете за Стара Загора. А тя му донася и първото голямо признание в България.
Година по-късно от Дружеството на запасните подофицери "Подполковник Калитин" в Стара Загора възлагат на Шишов да им направи знаме, поръчка, която той изпълнява.
А знамето е тържествено осветено по време на честванията на 45-ата годишнина от боевете за Стара Загора и Шипка и съпътства Дружеството в отбелязването на всички градски празници години наред.
През 1924 година Сергей Шишов за втори път създава картина със сюжет епичните боеве за Стара Загора от лятото на 1877-78 година, разказва още Райна Антонова
През същата година Шишов напуска града. През 30-те и 40 - те години преподава рисуване в гимназиите в Сухиндол, Кюстендил и Петрич, открива любовта на живота си и остава завинаги в България.
Прави няколко самостоятелни изложби в Петрич, а приходите дарява за подпомагане на изявили се в изкуството ученици в гимназията, в която преподава
Шишов показва свои произведения и във Виена. През 1934 година две от картините на автора стават собственост на галерия "Рокфелер" в Ню Йорк.
Каква е съдбата на две от първите му творби – знамето на запасните подофицери и картината за боевете на Стара Загора, историята мълчи.
В музея в Стара Загора днес има запазена цветна пощенска картичка, на която може да се види как е изглеждало знамето на Дружеството на запасните подофицери „Подполковник Калитин“ в Стара Загора
През 1946 година семейството на белоемигранта е изселено за шест месеца в Севлиево. То се завръща отново с столицата, а Шишов отново се занимава с преподаване на изобразително изкуство. Художникът умира през 1969 година в София.
Повече можете да чуете в звуковия файл
За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г. Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..
През изминалата година станахме свидетели на завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..
Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..
В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..
В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..
Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..
Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...
Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..
Три дни и три нощи се приготвят ястията за празничната новогодишна вечеря в Япония, разказа пред Радио Стара Загора Сачи Уджие. Заедно със своя съпруг Атсуфуми, на галено Атсу, музикалното семейство живее в Стара Загора и е част от екипа на Държавната..
В началото на миналия век в празничната традиция по посрещането на Нова Година под Липите били включени няколко задължителни компонента– 21 топовни салюта, дадени от военните поделения в града, и баловете. Защо топовните салюти били точно..
Студио на Радио Стара Загора
Телефон на слушателя
тел. 042 616440
Email: efir@radio-sz.net
Нюзрум на Радио Стара Загора
тел./факс 042 604227
Email: rsz@radio-sz.net
Рекламен отдел
тел. 042 616431, 042 616432
Email: reklama@radio-sz.net