Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истории под Липите:

Художник с казашки корен и с картини в галерия "Рокфелер" в Ню Йорк рисува боевете за Стара Загора

През 1922 художникът рисува и знаме за Дружеството на запасните подофицери "Подполковник Калитин" в Стара Загора

За 147 път тази сряда признателните потомци ще се поклоним пред подвига на бранителите на града и героичната защита му  в боевете за Стара Загора през лятото на 1877 година.  

По време на Руско - Турската Освободителна война в тридневни сражения руски войни и български опълченци в продължение на три дни водят сражения за града със значително превъзхождащата ги по численост армия на Сюлейман паша.  

Битката е неравна, Стара Загора е превзета, изпепелена  до основи. Само в църквата "Света Троица" смъртта си намират 4000 души мирно мъже, жени и деца.  С цената на не един живот е спасено Самарското знаме.  А яростната съпротива на бранителите на Стара Загора забавя настъпването на турската армия към прохода Шипка и предопределя свободата на България. 

През 1922 година възстановеният от пепелищата град чества особено тържествено 45 - годишнината от епичните събития. По време на отбелязването й, освен Самарското,  се появява и още едно, знаме – на Дружеството на запасните подофицери "Подполковник Калитин" в Стара Загора.  

В средата на вишнево-червения  двойно копринен плат, извезан със сърмени конци . е рисунка на подполковник Калитин на кон със Самарското знаме в ръка.  Неин автор е руският художник Сергей Шишов, казашки офицер, пребиваващ тогава в Стара Загора, разказва Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей.  

Шишов е роден  в Русия, син на професор по руска литература, с казашки произход.  Че ще е умел с четката става ясно още когато е  дете –  завършва училището в родния Тангартюг с грамота за особени успехи в рисуването.  

През 1913—1914 година посещава педагогически курсове в имперската Художествена академия в Петроград. За известно време е преподавател по рисуване. През 1916 година е мобилизиран , завършва николаевското Военно - Инженерно училище.   

Заради казашкия си произход е включен в  12 казашки полк. През 1918 година е избран за командир на полка, по това време е демобилизиран и отново се връща към любимото рисуване. Разработва  много от символите, печатите и банкнотите на автономното правителство на Донската армия. 

През 1921 година, заедно с частите на Донския корпус, е евакуиран в България и заживява в Стара Загора.  Където от признателните старозагорци, а и от брата на подполковник Калитин  - Пьотр Калитин, научава за саможертвата на Спасителя на Самарското знаме и епичните събития от лятото на 1877-1878 година

През същата година Шишов рисува картина, с тематика от боевете за Стара Загора. А тя му донася и първото голямо признание в България. 

Година по-късно от Дружеството на запасните подофицери "Подполковник Калитин" в Стара Загора възлагат на Шишов да им направи знаме, поръчка, която той изпълнява. 

А знамето е тържествено осветено по време на честванията на 45-ата годишнина от боевете за Стара Загора и Шипка и съпътства Дружеството в отбелязването на всички градски празници години наред.  

През 1924 година Сергей Шишов за втори път създава картина със сюжет епичните боеве за Стара Загора от лятото на 1877-78 година, разказва още Райна Антонова

През  същата година  Шишов напуска града. През 30-те и 40 - те години преподава рисуване в гимназиите в Сухиндол, Кюстендил и Петрич, открива любовта на живота си и остава завинаги в България. 

Прави няколко самостоятелни изложби в Петрич, а приходите дарява за подпомагане на изявили се в изкуството ученици в гимназията, в която преподава

Шишов показва свои произведения и във Виена. През 1934  година две от картините на автора стават собственост на  галерия "Рокфелер" в Ню Йорк.

Каква е съдбата на  две от първите му творби – знамето на запасните подофицери и картината за боевете на Стара Загора, историята мълчи.  

В музея в Стара Загора днес има запазена цветна пощенска картичка, на която може да се види как е изглеждало знамето на Дружеството на запасните подофицери „Подполковник Калитин“ в Стара Загора

През 1946 година семейството на белоемигранта е изселено за шест месеца в Севлиево.  То се завръща отново с столицата, а Шишов отново се занимава с преподаване на изобразително изкуство. Художникът умира през 1969 година в София. 

Повече можете да чуете в звуковия файл

По публикацията работи: Дарина Колева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите на 2024 г.

За четвърта поредна година платформата за грамотност и правопис "Как се пише?" търси думите, които да опишат изминалата 2024 г.  Изборът на български думи на годината започва днес и завършва на 20-ти този месец. "В първия етап от..

публикувано на 06.01.25 в 14:03

Стойчо Стойчев: Станахме свидетели на чудо в природозащитата

През изминалата година станахме свидетели на  завръщането на емблематичния египетски лешояд в страната ни . "Това е не просто голям успех, а на границата на чудото . Бяхме притеснени, че можем да го загубим завинаги от природата на България. Неговата..

публикувано на 05.01.25 в 17:55

За книгите и баницата

Един от любимите моменти при посрещане на новата година е тегленето на късмети от новогодишната баница. Всеки се надява да изтегли късмет, който желае, и си обещава да насочи усилията си към неговото сбъдване. Развихряме въображението си в..

публикувано на 03.01.25 в 17:53

Намерен е трети екземпляр на календара на Христо Ботев с лика и баладата за Хаджи Димитър

    В деня на Богоявление, когато се навършват 177 г. от рождението на гениалния ни поет и революционер Христо Ботев, отбелязваме в началото на годината и 150 години от едно малко известно негово издание „Календарь за година 1875”. Тази рядка..

публикувано на 06.01.25 в 07:10

Традиционни рецепти за празничната трапеза от баба Пенка

В тихото селце Малък дол, 82 годишната баба Пенка пази традициите и духа на българската новогодишна трапеза. С нейния опит и любов към традициите в семейството, тя споделя вкусни и лесни за приготвяне рецепти. " За новогодишната вечер..

публикувано на 31.12.24 в 12:05

Шеф Иван Агафинов за храната като философия

Иван Агафинов заминава за Франция почти случайно, но с амбицията да готви в ресторантите на една от най-взискателните нации на света. И успява. Пътят от готвач в Стара Загора до шеф готвач на френски премиери и министри той нарича персоналния..

публикувано на 31.12.24 в 12:03

Историята на Ахмед - между два свята

Ахмед, млад мъж от град Хомс, Сирия, е принуден да напусне родината си в края на 2011 г. заради гражданската война в държавата. Пред избора да воюва срещу своя народ или да загуби живота си, той избира България, където да продължи образованието си...

публикувано на 30.12.24 в 12:45

Пътят на какаото: от Югоизточна Азия до предизвикателството за бутиков бизнес в България

Те са трима, и почти на мускетарски принцип решават да следват пътя на какаото. Разказваме ви историята на Антон Кринчев, Мария Христова и Анна Желязкова, които са от Ямбол, живеят в София, но страстта им към пътуването ги отвежда до сбъдването на..

публикувано на 30.12.24 в 11:54

Три дни и три нощи се приготвят ястията за Нова Година в Япония

Три дни и три нощи се приготвят ястията за празничната новогодишна вечеря в Япония, разказа пред Радио Стара Загора  Сачи Уджие. Заедно със своя съпруг Атсуфуми, на галено Атсу, музикалното семейство живее в Стара Загора и е част от екипа на Държавната..

публикувано на 30.12.24 в 10:00
снимката е илюстративна

Нова Година в Стара Загора век назад, когато част от господата остават без шушони след бал

В началото на миналия век  в празничната традиция по посрещането на Нова Година под Липите  били включени няколко задължителни компонента– 21 топовни салюта, дадени от военните поделения в града, и баловете.  Защо топовните салюти били точно..

публикувано на 30.12.24 в 09:45