София, по естествен път, концентрира над ¾ от разходите и над половината от заетите с наука и развойна дейност.

След София, Пловдив, Варна и Плевен по този показател в първата петица влиза и Стара Загора с близо 16млн.лв за разходи, а Казанлък с около 12млн.лв е в първите 10 от подредбата, уточни експертът от ИПИ Адриан Николов. Като цяло този вид разходи в България – за създаване на иновативен продукт, патент или научна статия остават много ниски.

При заетите, които участват пряко в развойна и научна работа има по-широко разпространение, като София отговаря за 55% от целия персонал, зает с научно-изследователска и развойна дейност, допълни Адриан Николов и уточни, че Стара Загора и Казанлък и по този показател са в топ 10. Очаквано сред водещите са общините с университети, както и тези, в които са съсредоточени високотехнологичните производства и услуги.

В България се дават три пъти по-малко средства за наука и иновации, отколкото средно с страните от ЕС - едва 0,8% от БВП, при средно 2,2% в Европа и над 3% при лидерите – Германия, Дания, Нидерландия.

В сравнителен план инвестициите в този сектор остават генерално ниски, а това от своя страна има пряко отношение върху потенциала на страната за иновации и изпреварващ икономически растеж, с които те са пряко свързани каза още Адриан Николов.

Като цяло има подобрение на индикаторите разходи и заетост в науката и развойната дейност. Но перспективата за науката и иновациите у нас на фона на тези данни не е забележителна, констатира Адриан Николов. Динамиката е положителна, но доста слаба и се изискват по-сериозни усилия, за да догоним поне средно развитите в това отношение европейски страни.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.